— Разбира се. Тръгвам.
Тресна слушалката и се приведе над коленете си, дишаше дълбоко, за да успокои стомаха си. Ако имаше начин да избира между двете филипинки и чаша ледена вода, водата би спечелила без проблем. В устата си усещаше отвратителен вкус. Отвори бутилката с вода и наля върху оранжевите кристали. Те започнаха да съскат и да пускат мехурчета, изпи течността на един дъх и тръгна към банята с хиляди въпроси в главата, които гъделичкаха мозъка му като крилца на пеперуди.
Портиерът, който трябваше да пази входа в блока на Еми, беше заспал както обикновено. Седеше в очукания си дървен стол с отметната глава и хъркаше с отворена уста, от която надничаха изгнилите му зъби. Тя поведе Хауълс към стълбището по коридора с очукани мръснобели плочки, с ярък мотив на цветя и гроздове по края. Стигнаха до бетонните стълби и Еми спря за момент.
— Няма асансьор, Том, а аз живея на четвъртия етаж — прошепна настойчиво тя. — Облегни се на мен.
Откакто припадна върху нея в таксито, Хауълс не си беше отварял очите. Изглеждаше страшно блед, кожата му беше с цвят на току-що сварен ориз. Сякаш кръвта му се беше стекла от лицето към ръката. Ръкавът беше напоен с кръв и цапаше дрехите й и Еми се молеше на всички богове съседите й да са заспали дълбоко като възрастния портиер.
Той кимна и изпъшка, прегърна я с лявата ръка през рамо. Двамата заедно заизкачваха стълбите бавно, на всяка площадка тя го оставяше да си почине, като го караше да диша дълбоко, за да не припадне. Силите го напускаха с всяко изкачено стъпало.
Накрая стигнаха жилището и Еми го подпря на стената, за да извади ключовете от чантата. Отвори вратата, светна лампата и му помогна да влезе. Холът беше малък и квадратен, с кухничка вляво и баня вдясно. Хауълс го пресече с десетина малки крачки и стигна до спалнята. Краката му започнаха да се подгъват и тя едва го удържа, докато стигнат до единичното легло с малка възглавница и тънък дюшек. Еми никога не водеше клиенти вкъщи. Можеше да отиде в хотел или ако бяха от Хонконг да иде в дома им. Том беше първият мъж, когото пусна да влезе през вратата, като се изключеше водопроводчикът, който веднъж й поправи мивката.
Хауълс залитна напред и падна по корем на леглото с извърната към стената глава. Тя пипна челото му. Беше ужасно горещо и влажно от пот. В малкия й апартамент нямаше климатик, но под прозореца стоеше изправен вентилатор. Включи го и насочи струята въздух към ранения мъж.
Върна се в хола и остави чантата си върху малкия диван. Затвори и заключи входната врата, след което събу обувките си. Напълни син пластмасов леген с топла вода в кухнята и го занесе заедно с дезинфекционна течност и ролка хартиени кърпи в спалнята. Опита да свали памучното яке на Хауълс, но щом помръдна дясната му ръка, той изкрещя. Тя взе големи ножици от чекмеджето под мивката в кухнята и сряза якето. Внимателно постави парчетата върху застлан на пода вестник. Ризата му беше червена на цвят, но мястото около дясното рамо изглеждаше по-тъмно и когато го докосна, ръката й се изцапа с кръв. Сряза и ризата по гърба и яката, а после и ръкава до маншета. Свали я нежно и ахна, когато видя напоената с кръв калъфка, увита около рамото. Дръпна я предпазливо и я остави върху вестника. Успя да почисти горната част на тялото с хартията от рулото, като започна от кръста нагоре. С учудване забеляза, че всичката кръв беше изтекла от малка дупчица малко под рамото, не по-голяма от дребна монета.
Напои ново парче от хартията в дезинфекционния разтвор и почисти раната. Едва ли щеше да зарасне от само себе си, на Том му беше нужен лекар. Подпъхна ръка под рамото му и нежно опипа гърба, но не откри изходен отвор. Том й беше казал, че са стреляли по него. Значи куршумът беше в тялото му. Отнесе окървавените парчета хартия и дрехи в кухнята, прибра ги в черен найлонов чувал за боклук, внимателно го завърза и го натика в кофата в шкафа под мивката.
Върна се в спалнята и събу обувките, чорапите, джинсите и слиповете му, като ги подреди на един стол. Пребърка джобовете, откри портфейл и два паспорта. И двата бяха британски, но само на единия от тях снимката беше негова. В паспорта пишеше Хауълс. Джефри Хауълс. Другият принадлежеше на някакъв по-женствен мъж, който изглеждаше доста напрегнат. Неговото име беше Доналдсън. Но нито единия от двамата не се казваше Том.
Тя прегледа портфейла. Няколко хиляди долара и кредитни карти. Някои от тях на името на Хауълс, а други на Доналдсън.
Извади парите и прибра паспортите в нощното си шкафче. Измъкна чаршаф от гардероба и зави изпадналия в безсъзнание мъж, като внимаваше да не засегне рамото. На стената до кухненската врата имаше телефон. Еми отиде и набра един номер, стиснала банкнотите в ръка.