Кучето се върна с пръчката в уста, но Грей не му обърна внимание. Двамата мъже се бяха върнали до задната врата на къщата, но Грей не я отвори. Доналдсън вече чувстваше болки в пикочния мехур.
— Затова решихме да използваме друг метод, което ни връща към аналогията със зъба. Изработиха нова личност и я наложиха върху старата, точно както коронката на зъба. Използваха дълбока хипноза и Господ знае какви лекарства, за да потиснат инстинкта на убиец, да променят чувствата му и да ги обърнат в друга посока. Той помни миналото си, но за него всичките тези убийства като че ли са дело на някой друг. Сега Хауълс е убеден пацифист, кротък като агне. През годините ние сме правили някои услуги на индонезийското правителство, така че успяхме да уредим той да живее там.
„Докато не ви потрябва отново — помисли си Доналдсън. — Досега.“
— Щом като е бил неутрализиран, значи няма да ни свърши работа, сър — каза той по-скоро с надежда, отколкото с убеждение.
Грей се усмихна.
— Промяната не е завинаги. Също както коронката може да бъде извадена от зъба, новата личност може да бъде отстранена, за да се покаже човекът, който е бил преди. И точно той ни е нужен.
— Все още не разбирам защо трябва да е Хауълс, сър. Сигурно бихме могли да използваме наемник и просто да вземем мерки да заличим добре следите си.
Господи, това вече звучеше като хленч. Какво ли би казал Чарли Мъфин? Дали Куилър2 би отказал да изпълни някоя задача само защото ще трябва да се разправя с някакъв психопат-социопат? Ако имаше поне малко акъл, би отказал.
Грей поклати глава:
— Не, отлично знаеш как работят те. Всички си държат каси с плик, който да бъде отворен в случай на смърт, в някой трезор. И не обичат да бъдат използвани, пък и имат гадния намек да отвръщат на удара. Не, Хауълс е идеалният човек за целта. Няма живи роднини, ще изпълни инструкциите до последната точка и освен това е…
— Напълно излишен? — попита с надежда Доналдсън.
— Точно така. Радвам се, че се разбираме. — Домакинът хвана дръжката и отвори дървената врата, като внимаваше да не позволи на кучето да влезе. Двамата с Доналдсън събуха ботушите си и се върнаха в дневната. Грей взе една папка от малка махагонова маса и му я подаде. — Седни и прочети това. Не е необходимо да казвам, че не желая да си водиш бележки.
„Щом не е необходимо, защо го казваш?“ — помисли Доналдсън.
— Като свършиш, ела при мен. Аз ще бъда в градината.
Грей излезе и тихо затвори вратата. Минута след това Доналдсън го чу да излиза навън и да подвиква на кучетата. Настани се в креслото и започна да чете, напълно забравил за пикочния си мехур.
Доналдсън прекара почти час в четене и препрочитане на доклада. На места беше непълен, но когато приключи, той имаше чувството, че знае много повече по въпроса какво е направило Хауълс толкова кротък. Само че това изобщо не намали тревогата му при мисълта, че ще трябва да се срещне с него.
Промяната на личността е била извършена от двама известни психолози, единият участваше в спонсориран от правителството проект в „Барт“ в Лондон, а вторият беше по-млад, новоизгряваща звезда, изпратена от ЦРУ.
Както беше казал Грей, били са необходими шест месеца, за да направят Хауълс безопасен, макар и не нормален. Ключът за възвръщането на стария му характер беше само от три цветни картички, които трябваше да му се покажат в точно определена последователност. Според подробните указания в доклада, първо трябваше да попита Хауълс дали е съгласен да изпълни задачата и да се увери във верността му към родината. След това да му даде парите. Накрая идваше номерът с картичките, които се намираха в бял плик. Външна промяна почти нямаше да има, но след картичките щеше да му връчи втори плик с подробното описание на задачата. „Проста работа“ — помисли Доналдсън, прибра двата плика във вътрешния джоб на сакото и се съсредоточи да запомни инструкциите. Приключи бързо и излезе с папката в градината зад къщата. Този път не си направи труда да обува ботушите.
Грей беше в другия край, вдясно от дръвчетата, събираше изсъхнала трева и клонки с гребло. Доналдсън се приближи, домакинът поля влажната купчина с бензин и хвърли отгоре й запалена клечка кибрит. Огънят се разгоря и той отстъпи с доволна усмивка.
— Прочетох доклада, сър — каза Доналдсън и подаде папката. Шефът бръкна в задния джоб на панталона си и подаде трети плик.