— Няма нужда — сведе очи тя.
— Кой ме превърза? Ти ли?
— Не — засмя се китайката. — Един доктор. Мой приятел. Той извади куршума.
— Можеш да си го запазиш за спомен — усмихна се Хауълс. — Колко добър приятел ти е този доктор?
— Не смятам, че ще каже на някого — отговори тя. — Свикнал е да лекува пациенти, които не могат да идат в болница. Освен това му платих само половината от хонорара. Обещах му останалото по-късно, когато се изправиш на пети.
— На крака — поправи я Хауълс. — Когато се изправя на крака.
— На крака — повтори тя. — Благодаря ти за урока по английски, Джеф.
— Няма защо — отговори той, но в следващия миг усети клопката. — Откъде разбра името ми? — попита тихо, но с усмивка. Тя вече му беше доказала лоялността си. Ако възнамеряваше да го издаде, беше имала достатъчно възможности, докато е бил в безсъзнание.
— От портфейла ти — каза тя. — И паспортите. Не се притеснявай, много хора не ми казват истинските си имена.
— Съжалявам, Еми. Казвам се Джеф Хауълс.
Тя кимна.
— Радвам се да се запознаем. Ще ми купиш ли питие?
Двамата се засмяха. Хауълс пренебрегна болката в рамото си и се обърна.
— Хауълс — повтори тя. — Не е лошо.
— Да.
— Искаш ли вода?
— Бих предпочел кафе.
— Докторът каза само вода.
— Той пък какво разбира? Искам кафе. Черно и без захар. Ще ми даде сили. Обещавам ти.
— Добре — съгласи се Еми и отиде в кухнята да затопли вода. Когато излезе, усмивката й изчезна. Харесваше този мъж, Джеф Хауълс, който се усмихва толкова хубаво. Но очите му изглеждаха като на някое отдавна убито животно. Предчувстваше, че той щеше да донесе нещастие в добре подредения й живот.
Зад гърба й Хауълс затвори очи и се отпусна отново в тъмните облаци на съня.
Розмари Куинлън се страхуваше. Беше уплашена както никога досега през петдесет и четири годишния си живот. И честно казано, беше разтревожена най-вече за собственото си бъдеще. Страхуваше се и заради Софи, разбира се, но за себе си на първо място поставяше работата, пенсията и репутацията. Мисълта, че може да ги загуби, я изкарваше от равновесие. Тя седеше зад голямото си дъбово бюро и бършеше стъклата на очилата си, когато Томас Нгъ последва секретарката й в кабинета.
— Господин Нгъ — изправи се тя и подаде вяло ръка. Томас я пое и кимна.
Той обясни набързо какво се е случило с брат му и Софи. Директорката го прекъсна само веднъж и разказа за обаждането на Саймън, който я уверил, че е станала грешка. Томас кимна и заяви, че нещата са се променили. Брат му я е излъгал, защото не искал да я тревожи. А сега се нуждаят от помощта й.
Госпожица Куинлън го гледаше с благодарност. Оказваше се, че няма да е толкова зле, както се беше опасявала. Господин Нгъ не й се сърдеше и тя благодари на Бога, че не е пристигнал при нея с полиция. Или още по-зле — с адвокат. Един господ знае какво би станало, ако се разбереше, че е предала едно от децата, за които носи отговорност, на някакъв престъпник. Защо, о, защо не провери още тогава в полицията? Защо не огледа по-внимателно картата му? Защо не разговаря първо с госпожа Нгъ?
— Госпожице Куинлън, нуждая се от вашата помощ.
— Разбира се. Ще направя всичко, с което мога да ви помогна — бързо отвърна тя. — Всичко, абсолютно всичко. Полицията вече…
Томас вдигна длан, за да я накара да замълчи, и поклати глава:
— Не. Полицията не е уведомена. И освен това, госпожице Куинлън, искам да ми обещаете, че вие няма да се обаждате в полицията или на когото и да било друг, за да кажете какво е станало. Много е важно властите да не бъдат уведомени. Сигурен съм, че и вие не бихте желали те да разберат какво се е случило. Разбрахме ли се?
Директорката въздъхна дълбоко и постави очилата си. Заплахата беше забулена, но все пак заплаха и стомахът й се сви. Тя го погледна твърдо и кимна, въртеше нервно ножа за хартия в ръцете си.
— Напълно ви разбирам, господин Нгъ. И повтарям, че ще направя всичко, което мога, за да ви помогна да се оправите с всичко това.
Томас се усмихна, опита се да позатопли атмосферата. Възрастната жена не беше виновна и нямаше смисъл да се отнася ненужно строго с нея. Пък и в момента единствено тя би могла да разпознае мъжа. Той й разясни за видеокамерите и я помоли да го придружи в комплекса на Нгъ, за да види филмите и да идентифицира мъжа.
— Сега ли? — попита тя.