Устните й се изпънаха в животинско озъбване.
— Какво, по дяволите, прави тази дърта брантия в дома ми? — изсъска тя. — Махнете я! Искам да излезе от дома ми веднага!
Нгъ посегна и я хвана за рамената.
— Дошла е да помогне.
Джил го изгледа яростно. Вдигна ръце и го отблъсна, бутна го силно в гърдите и той отстъпи.
— Махнете я от дома ми! — извика тя. Томас се опита да я хване отново, но снаха му замахна със закривени пръсти и го одраска по бузата. Ритна го по глезена и отново го блъсна. Той избухна и я зашлеви силно през лицето. Отляво и отдясно. Джил залитна назад и се подпря на вратата, а тялото й се затресе от ридания.
— Тя не опази дъщеря ми.
— Знам, знам — заговори успокоително Нгъ, пристъпи напред и я прегърна. Тя се притисна силно в него. Прегърна го през кръста, все едно беше съпругът й. Опря мокрото си лице в гърдите му и заплака. Той я изведе от стаята към дивана в хола. Чен погледна към директорката, която седеше със застинало като маска лице.
— Госпожа Нгъ е много разстроена — тихо каза той. — Моля да й простите.
— Разбирам я — прошепна госпожица Куинлън. — Бих искала да имаше начин да й покажа колко съжалявам…
— Идентифицирането на мъжа ще бъде достатъчна помощ — увери я Чен, стана и отиде до видеото, за да върне лентата отначало.
— Обещавам, че ще се концентрирам — добави директорката. — Нямам желание да преглеждам лентите два пъти.
Чен кимна. Гуейпор говореше китайски. Не биваше да го забравя.
Нгъ затвори вратата на кабинета и помогна на Джил да се настани в едно от креслата.
— Искаш ли нещо за пиене? — попита той, макар вече да беше усетил мирис на алкохол в дъха й.
— Бренди — каза тя.
Наля малко в тумбеста чаша и й я подаде. Тя изгълта питието на един дъх и върна празната чаша, но той не й сипа отново. Остави я върху шкафчето с напитки и отиде да седне до нея.
— Какво ще правим сега? — попита тя.
— Госпожица Куинлън гледа видеокасети, записани скоро след изчезването на Саймън. Надяваме се, че мъжът, който го отвлече, ще се появи на някоя от тях. Тя го е видяла добре, когато е отишъл да вземе Софи. Ако успеем да разберем как изглежда, ще го хванем.
— Освен ако вече не е напуснал Хонконг.
— Възможно е — призна Томас. — Но се надяваме да не е така. Вече уредихме да се наблюдават всички гуейло, които излитат оттук. Поставили сме много от нашите хора при гишетата за паспортна проверка и макар да не можем да спрем никого, поне ще имаме на снимка всеки, който напуска Хонконг. Ако го идентифицираме, няма да ни е трудно да го открием. Но според мен той все още е в Хонконг. Все пак Софи е в ръцете му, а той едва ли би я наранил по някакъв начин.
Джил отново се разплака и притисна с длани глава, като при мигрена.
— Ще я намерим, обещавам — опита се да я успокои той, макар да разбираше, че не беше в състояние да изпълни думата си.
— Ами Саймън? Какво става със съпруга ми?
Томас не знаеше какво да отговори. Отиде в кухнята, повика прислужницата и й заповяда да отведе Джил в спалнята, да й даде топло мляко и да се погрижи тя да глътне едно хапче успокоително. По-добре упоена, отколкото пияна.
— Всеки, който се обажда, да бъде свързван с учителя Чен — нареди строго той на прислужницата. — Всеки. Щом госпожа Нгъ заспи, махни телефона от спалнята й, за да не я тревожи. Разбра ли?
Тя кимна. Всичко беше ясно. Госпожа Нгъ не биваше да говори с никого извън дома. Прислужницата не знаеше какво точно се е случило, но се досещаше, че е нещо лошо. Познаваше семейство Нгъ достатъчно, за да осъзнае, че не бива да задава въпроси. Томас наблюдаваше как тя отвежда Джил горе, а след това отиде в колата при Лин и Дзъ.
— Добре. — Сега, по-далеч от Джил, той се чувстваше малко по-спокойно. — Да вървим при баща ми.
Резиденцията „Златен дракон“ беше истински анахронизъм, отживял времето си, също както старите триади в днешното високотехнологично общество. Томас Нгъ я мразеше. Намираше се на две трети път към Върха, малко по-долу от подобната на палат Небесна резиденция на управителя на хонконгската и шанхайска банка. Към входа водеше тесен частен път. Цялата площ беше оградена с каменна стена, построена без хоросан с височина три човешки ръста и вътре можеше да се влезе само през огромен дървен портал, вратите бяха боядисани в яркочервено, укрепени с черни метални клинци, благодарение на които изглеждаха сякаш някой беше стрелял по тях с огромна ловна пушка.