Директорката видя Хауълс на втората лента. Тя се приведе напред като ловец, забелязал рядка птица, и премига. Чен се изправи и отиде до видеото.
— Видяхте ли нещо? — попита той.
— Този — посочи тя спортно облечен гуейло с бели памучни панталони, сандали и червена риза, размахал пазарска чанта. Той попадна за миг право в обектива, а после се извърна рязко, за да огледа младата китайка. След това камерата се фокусира върху цяло семейство, тръгнало към пристана.
— Нека да върна записа — каза Чен. — Гледайте много внимателно. — Госпожица Куинлън стана, приближи се към телевизора и се взря внимателно.
— Това е той — каза тя, след като изгледа няколкото секунди от филма.
— Сигурна ли сте? — попита китаецът. — Нека го върна още веднъж. Не гледайте само лицето. Вижте как се движи, как се държи. Целият човек, не само лицето му.
След третото връщане госпожица Куинлън беше все така сигурна и Чен позволи лека усмивка да огрее лицето му. Директорката също му се усмихна и въздъхна облекчено. Все пак беше успяла да помогне с нещо, да намали поне малко вината си.
Отвън спря кола. Чен и госпожица Куинлън чуха да се отварят и затварят врати, а после стъпки по камъчетата пред входа. Беше Нгъ. Той влезе в кабинета, зърна триумфалното изражение на госпожица Куинлън и повдигна вежди:
— Разпознахте ли го? Толкова скоро?
Директорката кимна отсечено.
— Сигурна съм, че е той. Вижте.
Чен беше спрял лентата точно преди Хауълс да извърне глава. На екрана се виждаше тясно гладко избръснато лице с хлътнали очи и дългия врат на гуейлото. Старецът натисна бутона и Томас видя как мъжът извива глава и отминава камерата. Движеше се бързо. В походката му имаше гъвкавост, сигурно се занимаваше със спорт или физически упражнения. Нгъ беше тренирал в много училища за бойни изкуства в Хонконг и Америка и можеше да прецени, че гуейлото се движи като експерт в бойните изкуства. Отпуснат, но готов да действа бързо и със сила при най-малкия намек за нападение или опасност.
— Трябват ни снимки — обърна се той към Чен.
— Ще уредя. Имаме брат, който работи в едно от местните телевизионни студия. Той може да увеличи картината и да направи снимки от записа. — Старецът говореше бързо на китайски, но забеляза, че гуейпор го слуша и се обърна към нея: — Ще ми направите ли една услуга, госпожице Куинлън? — Чен извади касетата и постави нова. — Бихте ли прегледали и тази, третата касета, за всеки случай? Може мъжът да се появи отново или да видите някой друг.
Всъщност госпожица Куинлън искаше да се върне по-бързо в училището, да се отпусне на бюрото в кабинета, но знаеше, че не може да откаже. Съгласи се, седна отново и загледа движещите се образи на телевизионния екран, а старецът изведе Томас в хола.
— Гуейпор говори китайски — обясни той.
— Рядко се срещат такива — каза Нгъ. — Повечето не си правят труда да научат.
— Тя е учителка. Сигурно езикът е полезен за работата й. Но все пак наистина е рядкост бяла жена да научи добре китайски. Ще уредя да изпратят лентата на нашия човек. Какво ще правим със снимките?
— Първо ще ги раздадем на нашите хора на пристанището и летището. Така ще разберем дали е напуснал Хонконг или не. Ако е останал тук, ще го търсим. Но за момента ще приемем, че не е заминал. Разпредели снимки за нашите хора. За всички. Да започнат да проверяват всички хотели и пансиони.
— Много са.
— Знам, че са много, но трябва да започнем отнякъде. Той е гуейло и следователно е отседнал някъде. Освен това искам да се изпратят снимки и горе в резиденцията „Златен дракон“.
— Колко?
Нгъ се замисли за миг и отсече:
— Хиляда. Мисля, че хиляда ще са достатъчни.
Обикновено сдържаният Чен не успя да скрие изненадата си:
— Хиляда? — изсумтя той.
Томас се засмя и постави ръка на рамото на стареца.
— Баща ми ще помоли главатарите на останалите триади за помощ. И аз мисля, че те няма да му откажат. Ще спестим време, ако имаме снимките, за да ги раздадем още довечера.
— Молбата за помощ би могла да се превърне в нож с две остриета — предупреди Чен.
— Той го съзнава, учителю. Но за да открием гуейлото, ще трябва да претърсваме не само наша територия. По-добре да поискаме помощта им, отколкото да ни хванат неочаквано в райони, където не упражняваме контрол.