— Няма да се бавя много, Джеф. Докторът ще дойде отново утре рано. — Хауълс въздъхна. Беше твърде изморен, за да спори.
— Не се притеснявай — каза тя. — Аз няма да кажа на никого.
Грей размисля дълго и сериозно, преди да позвъни на американците. Прехвърли безброй сценарии през ума си като режисьор, обмислящ подробно всяка сцена от филма. Да се измъкне чист и да докладва на началниците си какво е свършил. Да се пенсионира набързо. Тъпите китайци все пак да открият Хауълс и да се опитат да го убият отново. Да наеме друг и така да успее да оправи нещата. Но макар и несигурна, възможността да се обади на Грег Хамилтън за помощ май се оказа единственият начин да спаси положението и кариерата си.
Хамилтън беше неговият еквивалент в ЦРУ имаше същия чин и длъжност, но с три пъти по-висока заплата, съпруга бивша манекенка и син адвокат. Уредиха си среща в Хайд Парк, духаше студен вятър и гълъбите на площад „Трафалгар“ се бяха събрали на купчинки, сгушили глави под крилата си, но лошото време не беше успяло да прогони патиците от езерото. Такова си беше лятото в Англия. Грей разполагаше със страхотен кабинет, но рядко го използваше за срещи с хора извън Службата. Предпочиташе да се среща с другите на тяхна територия или на неутрална почва. Правило му беше никога да не дава указания на оперативните си служители в своя кабинет. И двамата мъже бяха с палта. Грей с тъмносиньо вълнено „Савил Роу“, а Хамилтън с обичайното за ЦРУ „Бърбъри“. Американецът беше шест или седем години по-млад, но разликата изглеждаше по-голяма благодарение на говорещия за добро здраве тен и елегантното облекло.
Грей вървеше с наведена глава, притиснал брадичка към гърдите си. Изглеждаше дълбоко замислен, но Хамилтън знаеше, че англичанинът е притеглил всяка своя дума още преди да се стигне до тази среща. Той искаше нещо. Нещо, за което не можеше да се разговаря в кабинета му, и това го тревожеше. Грей молеше за услуга, която явно само Хамилтън беше способен да направи. Затова американецът чакаше търпеливо, докато се разхождаха по брега на езерото. Няколко любопитни патици плуваха край тях с настръхнала перушина и внимателно се оглеждаха за храна, която биха им подхвърлили двамата мъже.
— Имам проблем — заговори на вратовръзката си Грей. За миг Хамилтън се зачуди дали англичанинът няма някъде скрит микрофон, но отхвърли подобна възможност. Ако е искал да запише разговора, той просто би могъл да го проведе в кабинета си. Хамилтън продължи мълчаливо. Патиците се отказаха да ги дебнат и доплуваха до две секретарки, седнали на дървена пейка със сандвичи в ръка.
— Спомняш ли си един наш оперативен работник на име Хауълс?
— Психопатът ли?
Грей въздъхна някъде в яката на палтото си:
— Иска ми се хората вече да не го наричат така. Психолозите го определиха като социопат.
— Със склонност към убийства.
Англичанинът вдигна глава и се усмихна леко.
— Незначителна подробност.
— Хауълс ли ти е проблемът? Мислех, че нашите доктори са ти го разрешили.
— Вярно е. Свършиха първокласна работа. След като приключиха с него, стана кротък като агне. И ние го пуснахме да пасе на свобода.
— Тогава какво те безпокои?
По-възрастният мъж въздъхна дълбоко.
— Върна се.
— Върнал се?
— В действие.
— Не може да бъде!
Двамата продължиха да се разхождат мълчаливо. Хамилтън искаше да го притисне, но реши да изчака. Всеки натиск би могъл да го подплаши.
— Ние го върнахме. А сега нещата се объркаха.
— Мъртъв ли е?
— Не, не. Всъщност тъкмо напротив. Той е убиецът.
— Но аз мислех, че нашите хора са сложили край на това. Те го неутрализираха. Не е ли така?
— Да, така е. Но на нас ни беше нужен за една работа. В Хонконг.
— Исусе Христе. Пуснали сте го да убива отново? Хауълс?
Погледът на американеца проблесна яростно, но той бързо прикри гнева си. Никога досега не беше виждал Грей толкова разтревожен и ако си изиграеше добре картите, щеше да има преимущество пред британците и по-късно можеше да се възползва от това.
— Един от нашите психолози участваше в екипа, който го лекуваше, и той постави клопка в програмата. Начин да се активира отново Хауълс. Да стане какъвто е бил преди. И ние го използвахме. Превърнахме го отново в убиец.
— И коя е жертвата?
— Един главатар на триада в Хонконг.
Хамилтън реши да не споменава, че колонията не е под обичайната юрисдикция на Грей. Дейността му се ограничаваше с вътрешната сигурност на Британските острови и само в един случай се простря до Гибралтар, но за това беше нужно специалното одобрение от страна на министър-председателя. Всъщност колкото повече от тази история чуваше американецът, толкова повече се убеждаваше, че когато Грей казва „ние“, всъщност има предвид „аз“. Явно е провеждал някаква странична операция и тя се е изплъзнала от контрол. И е била достатъчно сериозна, щом не можеше да използва собствените си хора, за да оправи нещата. Хамилтън потръпна доволно. Ако изиграеше добре картите си, щеше да получи свой човек в британското разузнаване. Грей щеше да му бъде много задължен.