IV
Франсоаз се спря задъхана и каза:
— Вървиш много бързо, Жан-Марк, не мога да те следвам.
Той се усмихна примирително и тръгна по-бавно, с ръце в джобовете, с големи, равномерни крачки. Тя вървеше след него. Плажът им принадлежеше — огромен, равен, еднообразен. Оттеглило се в далечината, морето изглеждаше като една блестяща линия на хоризонта. Този пейзаж без граници, без релеф, полутвърд-полутечен, син и бежов, облян от слънце, мъглив и безкраен, създаваше впечатление на необикновен покой.
— Прекрасно е да стъпваш върху този твърд пясък! — каза Жан-Марк. — Често ли идваш тук?
— Да — каза тя. — Това е любимото ни място с Маду, събираме раковини.
— Всъщност Довил е поносим едва в края на сезона… Няма жива душа!… Бих могъл да продължа така с километри… Губи се връзката с реалния свят… нищо не се вижда, напредваш само сред мислите си… — Той пое въздух дълбоко, с наслада.
Франсоаз беше щастлива, не двамата й братя, след като се завърнаха от пътуванията си, бяха дошли при нея в Тюке, за да прекарат съботата и неделята. Отдавна не бяха се събирали тримата заедно около Маду! Даниел беше останал при нея тази сутрин заради фенеците. Тя беше разнежена от тия две животинчета и едновременно загрижена от мисълта, че не знае как ще ги гледа. Наистина Даниел нямаше никаква представа за трудностите! Той действуваше, без да размисля! Жан-Марк взе едно гладко камъче и го хвърли далече пред себе си, като силно обтегна ръка.
— Какво смяташ да правиш сега? — попита той.
Франсоаз погледна траекторията на камъка в небето, наведе очи замислена и прошепна:
— В какъв смисъл?
— Нямаш намерение да се закопаваш тук все пак, ще се върнеш в Париж…
— Да — каза тя, — реших да продължа следването си в Института за източни езици.
— А! Ти ме тревожиш!
— Защо?
— Не знам… След всичко, което се случи…
Тя възрази поривисто:
— Точно затова, Жан-Марк! Случи ми се нещо необикновено! Щях да умра, дълго време бях като смазана от удара, а сега най-после успях да разбера, че това, което направих, беше глупаво, подло, чудовищно…
— Но пак ще го видиш?
— Аз вече то видях! Той идва в Тюке!
Той застана неподвижен, объркан и изръмжа:
— Не му липсва дързост на тоя!
И веднага тръгна с бърза крачка. Тя го настигна.
— Това посещение ми направи най-голямото добро! — каза тя. — Дадох си сметка, че всичко това е вече изживяно, че отново съм си възвърнала равновесието!… Ако знаеш колко е хубаво да не си в конфликт със себе си, да се чувствуваш чист!…
— Всичко това са думи! Когато се намериш отново пред този тип…
Тя го прекъсна:
— Той вече не може да направи нищо против мене, а аз мога много за него!
— Тук вече нищо не разбирам!
— Жалко! Ти повече от всеки друг би трябвало да разбереш! — каза Франсоаз.
Тя направи кратка пауза и подзе с един тон по-ниско:
— Докъде стигна с Карол?
Жан-Марк се наведе, взе друго камъче и замери някакви останки от кораб, покрити с водорасли, на двадесет крачки от него.
— Свършено! — каза той в момента, когато ръката му силно се обтегна.
Франсоаз бе така малко подготвена за този отговор, че отначало не посмя да се зарадва.
— Как? — попита тя.
Камъкът удари останките с глух шум и отскочи.
— Да, какво чудно? — каза Жан-Марк. — Скъсах окончателно. Впрочем тя много добре понесе удара. Знаеш ли, Карол е много по-силна, отколкото я мислим!…
— А ти, Жан-Марк?…