VI
Филип натисна един бутон, за да пренавие магнетофонната лента, после друг, за да я прослуша отново. Излязъл от магнетофона, собственият му глас, променен, дрезгав, почти неузнаваем, повтаряше дума след дума писмото, което беше издиктувал. Утре неговата секретарка ще напише текста на машина и ще му го поднесе за подпис. От известно време той ходеше в кантората си след вечеря, за да работи с отпочинала глава и в отсъствието на персонала. Това дори беше най-хубавият момент от деня му, момент, в който си възвръщаше равновесието, необезпокояван от посещения, от разговори и повиквания по телефона. Сега трябваше да уреди следната сделка: предложението на сдружението „Макуел и Хъдзън“ — за покупка на патентите; използувани от „Френско дружество за обработени кожи“. Той размисли една минута, включи апарата за записване и като закрачи напред-назад, започна изложението си. Обикновено този вид работа извършваше без каквото и да било усилие. Но тази вечер беше уморен, разсеян, не знаеше как да свърже една с друга фразите си. Заради магнетофона очевидно! Всъщност той все още предпочиташе да диктува на чернокосата госпожица Бигарос, която стенографираше всичко с бързи движения, с наведен гръб и с лъскав нос. Чу се как говори. Гласът му попадаше без отзвук в механичното запаметяване. Този усъвършенствуван технически апарат утежняваше чувството му за самота. Шареше с поглед по бежовите тапети, по кестенявото кадифе, по телефона с множество бутони, по магнетофона, чиито две ролки се въртяха бавно, и откриваше, че е единственото живо същество в една жестока среда. Още веднъж беше вечерял само с Даниел. Карол прекарваше вечерите си навън. Тя живееше своя живот, той — своя. Това беше последица на едно споразумение. Когато той й бе говорил за развода, тя веднага беше поставила условията. Не само бе поискала една прекомерно голяма издръжка, но обосновавайки се на факта, че са се оженили при условие имотите им да бъдат общи, претендираше за половината от адвокатската му кантора. Ако искаше да остане господар на кантората, Ейглетиер трябваше да й плати обезщетение. Размерът щеше да се определи съобразно средния доход през последните три години. Навярно тя се беше консултирала с хора, познаващи закона. Той не можеше да изпълни искането й, без да се разори. Най-голямата глупост, която беше извършил в живота си, бе, че се ожени за нея без брачен договор. Но по това време тя изглеждаше толкова млада, така лекомислена, така уязвима, щото никога не би допуснал, че е способна на такава постъпка. По силата на тия обстоятелства сега бе принуден да приеме начина на живот, който тя бе измислила. Карол използуваше всички облаги на омъжена жена, без да понася трудности. Той дори трябваше да действува тънко, за да не си разменят ролите и тя да поиска развод. Защото тя имаше доказателства за неговите изневери, в това той бе уверен! Забеляза, че от доста време не говори. Магнетофонната ролка, продължавайки да се върти, беше записала само неговите стъпки, въздишки и мълчание. Завърши набързо диктовката. Утре щеше да я провери.
Десет минути след полунощ. Той подреди книжата си, мина през стаята на машинописките, където пишещите машини спяха под калъфките си, премина през празния хол, угаси всички лампи и излезе на тъмната улица. Не бързаше да се прибере у дома си. Какво щеше да намери на улица „Бонапарт“? Една студена, празна и бездушна къща. След уволняването на Мерседес Карол беше наела на надница една полусаката жена, която, вместо да помага на Агнес, усложняваше работата й. Домакинството беше занемарено, не се спазваха часовете за ядене, всичко вървеше с главата надолу. Този безпорядък огорчаваше Филип, но му липсваше смелост да се справи с него. Струваше му се, че това е бавната победа на една пасивна разложителна сила, едно фатално безпомощно състояние, неизбежната последица от неговото отвращение.