— Какво толкова лошо сте направили?
— С тоя нещастен господин!… Мерседес му казала, че съм знаела… и че само да ме попитал!… Той ми зададе толкова много въпроси! Като съдия! Никога не съм лъгала! Казах всичко! Не трябваше да казвам, а казах всичко! Ах, каква беда!…
— Какво му казахте?
— За госпожата и за господин Жан-Марк!
Ледено безпокойство обви Мадлен като мъгла. Всичко се смрази и скова в нея.
— И после? — отсече тя.
— Мисля, че господинът прокле господин Жан-Марк! Във всеки случай господин Жан-Марк не стъпва вече тук, за него не говорят вече на масата. Освен това господинът спи в кабинета си. Да! А госпожата, питам се дали ще се върне някой ден от пътешествието, дали не е отпътувала за хубаво! Господинът е съвсем объркан. Ако не беше така печален, нямаше да позволи на господин Даниел да се жени! Не мислите ли, че и това е едно нещастие! Всичко се обърка. Съвсем скоро господинът и мене ще пропъди! А не съм го ограбила, кълна ви се!
Изсекна се чак до издъхване в една голяма кърпа. Мадлен, отначало учудена, почувствува някакво особено успокоение да измества смущението й. Не беше ли за предпочитане едно страшно, но ясно положение пред благовидното лицемерие? Сега се чувствуваше засегната, че Жан-Марк не беше я повикал на помощ, когато е избухнал скандалът. Франсоаз също, макар че е била в течение, не е намерила за необходимо да я уведоми. А и как да си обясни защо Даниел не й е написал един ред за своите намерения? Бяха ли престанали племенниците й да разчитат на нея? Тази мисъл я натъжи, без да предизвика възмущение. Едно такова откъсване беше в реда на нещата. Агнес продължаваше да хленчи. Мадлен нямаше вече желание да я разпитва. Отпрати я в кухнята с няколко утешителни думи. После си наля втора чаша уиски. Изпи я на един дъх. Силният алкохол я съвзе. Фенекът се беше свил на коленете й. Той наостри уши. Входната врата се затвори шумно. Филип? Даниел? Беше Филип.
Той влезе в салона с бързи крачки. Господи, колко бе застарял!
— Отдавна ли си тук? — попита той.
— Току-що пристигам.
— Как си?
Той седна, наля чаша уиски и протегна краката си с наслада.
— Много добре — каза Мадлен. — А ти?
— Чудесно! Всъщност толкова добре, колкото може да бъде един човек, чийто син е пред прага да извърши величествена глупост. Всичко опитах, да знаеш, за да променя решението му. Но тъй като господинът е имал благоразумието да направи една глупост и иска да бъде кавалер докрай…
— Ти видя ли се с родителите?
— Необходимо беше! Хора по-скоро симпатични. Бащата е инженер. А колкото до дъщерята, тя е блудкаво миловидна блондинка, закръгленичка, бледичка и глуповата… Все пак, щом като такъв тип му харесва!…
Той разклати парченцата лед в чашата си и изпи глътка алкохол.
— Карол е заминала? — попита Мадлен.
— Да. На пътешествие до Антилите.
— А с тебе какво става?
— Съсипвам се. Никога не съм имал толкова работа! Вдругиден отлитам със самолет за Ню Йорк. Ще остана там три седмици или месец…
— Значи няма да присъствуваш на сватбата?
— Не! Впрочем и да искам, нямаше да мога! Съвпадение. Но при нашето положение така е по-добре, не намираш ли?
Той се кискаше. Тя го погледна със съжаление.
— Не, не намирам, Филип. Тъжно! Много тъжно!
— Защо? Ти ще бъдеш тук. Децата те обожават!
— Аз съм им само леля!
— Та какво? Вярваш ли, че имат нужда от баща си? За да си развърже кесията — само за това! Не бъди толкова сантиментална с младите; те не се отнасят така с нас! Те са лъвчета, сурови, коравосърдечни, жестоки, егоисти!… Те са гладни, те са жадни, бързат да живеят… Нищо друго не ги интересува!…
— Даниел е малолетен… Необходимо му е твоето съгласие…
— Ще му го дам писмено, преди да замина.
— Кога ще се състои сватбата?
— В началото на юли. Ще бъде много скромна!
— Както на Франсоаз, предполагам.
— Още по-скромна: няма да има църковен брак!… Да, просто да си умреш от смях!…
Той се наведе към Мадлен с оживено лице, сякаш за да й разкаже циничен анекдот, и рече полугласно:
— Представяш ли си, че госпожа Совело е толкова малко уверена в сериозността и здравината на бъдещото младо семейство, че внуши този брак да не бъде благословен от свещеник. Така в случай на развод нейната дъщеря ще може отново да се омъжи — какво казах? — да се омъжи в черква! Едва се сдържах да бъда сериозен, докато тя се мъчеше да ми обяснява своя номер! Едно благоговеене пред религията, което води към отказ от религиозен брак!…