Той избухна в дрезгав смях и изпразни чашата си наведнъж. Мадлен изчака да мине един миг на мълчание. Колкото повече наблюдаваше брат си, толкова повече го намираше посърнал и жалък. С ловка преднамереност, измервайки думите си и пресмятайки риска, тя прошепна:
— А какво става с Жан-Марк?
— Него пък отдавна не съм го виждал! — каза той.
— Защо?
— Не знам… Много е зает… Има изпити…
— Сега ли ги държи?
— Навярно…
— Сигурно ще успее!
— И аз така мисля.
— Бих искала да го видя тази вечер вкъщи!
— Е, добре, няма да го видиш!
Мадлен отправи поглед към очите на своя брат, потопи се цяла в тази тъмна, искряща вода и каза бавно:
— Филип, аз зная защо Жан-Марк не идва вече тук!
Чертите на Филип се изопнаха. Лицето му повехна.
Той изръмжа през зъби:
— Малкият мръсник! Трябваше любовните му подвизи да станат достояние на цялата фамилия. Това е славата му сега! Откога знаеш, не моят син е спал с жена ми? Предполагам, че си била в течение много преди мене!
— Да, Филип.
— И нищо не си ми казала!
— Не можех! Аз нямах право! Бях с намордник!… Но, Филип, ти, изглежда, не знаеш всичко… Жан-Марк може да бъде извинен, докато Карол не!… Той е много млад, бил е съблазнен, страдал е повече, отколкото си въобразяваш… А освен това той е скъсал връзката; имал е смелостта! Месеци и месеци са изминали оттогава! Всичко е свършено между тях, кълна ти се! Не може безкрайно да отказваш да видиш сина си!…
За пръв път в живота си тя чувствуваше, че брат й има нужда от нея. Това убеждение я сгряваше, повдигаше духа й. Вече вярваше, че е спечелила играта. Но той поклати тежко глава.
— Има неща, които са извън моите сили, Мадлен. Ти не знаеш какво значи за един мъж мисълта, че е бил измамен от своя син! Това е гнусно! Това е безвъзвратно! Като ампутация!
Той направи с две ръце жест, сякаш прерязва тялото си наполовина. После каза с глух, оскърбен глас:
— Моля те, никога вече не ми говори за него!
Здрачът нахлуваше в стаята. Мадлен протегна ръка.
Светлина бликна от лампата с големия копринен абажур в бананов цвят.
— Много е смешен твоят фенек — каза Филип, като докосна с върха на пръстите си муцуната на животното.
Фенекът се сви с разширени от страх очи и с щръкнали уши.
— Не така, моя малка Жулия! — каза Мадлен. — Успокой се! Това е приятел! Тя се ужасява, щом види непознато лице! А пък с мене е толкова спокойна, толкова мила! Откакто я имам, не се чувствувам толкова самотна!
— Само защото в Тюке не е много весело през зимата!
— Да, не е много весело… Но има нещо друго… Нещо друго, много привлекателно…
Агнес дойде да попита господина дали искат да минат веднага на масата, или ще чакат господин Даниел.
— Осем часът! — забеляза Филип. — Малко го е грижа за нас! А му бях казал, че ще вечеря тук! Сигурно е изтичал до „Дани“ след изпита. Вчера и завчера резултатите бяха катастрофални. Днес навярно ще бъдат същите. Иначе щеше да ни телефонира. Можете да сервирате, Агнес.
Седнала в трапезарията срещу брат си, Мадлен почувствува леко замайване на главата, сякаш земята се беше завъртяла наопаки. Виждаше се отново на същото това място временно като господарка след развода на Филип. Но сега столовете на децата бяха празни. Притисна я умора, меланхолично чувство по нещо преживяно. Не знаеше вече какво да каже на Филип. В откровението, до което бяха стигнали, всяка дума можеше да причини рана. Изведнъж Филип попита:
— В хотел „Моне“ ли си отседнала?
— Не, но ще отида там след вечеря.
— Не намираш ли това за малко смешно?
— Кое?
— Да спиш в хотел, когато тук си имаш стая.
— Винаги съм правила така.
— Не, Мадлен, невинаги. Не би ли останала тази вечер?
Развълнувана, тя го изгледа с изненада. Не беше свикнала на такова внимание. Само прошепна:
— Е, добре, оставам!
— Пригответе стаята на сестра ми — каза Филип на Агнес, която разтребваше масата.
Входната врата хлопна. Даниел нахълта като вятър. Лицето му беше зачервено и гузно.
— Отчаян съм, Маду! Пет препълнени автобуса минаха покрай носа ми! Накрая тръгнах с метрото, но нали има две прехвърляния…