— Моля, елате за подпис — каза разсилният. — Първо господинът, после госпожата, след това свидетелите.
С писалка в ръка, Даниел и Дани се наведоха като ученици над големите регистри.
— Втората сватба, станете и минете напред — каза разсилният.
Момъкът касапин и булката му с очила прескочиха пейките, тапицирани с кадифе, и отидоха с цялата си свита да заемат още топлите места на първата сватба. Чиновническата двойка мина две редици напред. Отново прозвуча гласът на заместничката на кмета, поставяйки ритуалните въпроси. Това серийно производство на гражданските бракове не беше наскърбило Франсоаз, когато тя и Александър минаха през него. Защо страдаше сега? Даниел и Дани имаха толкова щастлив вид! Докато церемонията се повтаряше зад гърба им, те се отправиха към изхода. В хола двете фамилии ги обкръжиха. Както се страхуваше Франсоаз, майка й се просълзи. Лоран и Даниел се шегуваха.
— Бяхме приятели, сега сме братя! — каза Лоран. — Смешно, нали?
Изведнъж Франсоаз пое в своите обятия снаха си, нежна, розова и лъчезарна. Те се целунаха по двете бузи. Сламената шапка леко одраска челото на Франсоаз. „Бременна е“ — помисли си тя и почувствува леко безсилие, нещо трепна в гърдите й.
В двора Жан-Марк хвана ръката на сестра си.
— Много е мила тази малка Дани — каза тя.
Жан-Марк само промърмори: „Да, да…“ Очевидно считаше този брак за едно предизвикателство в добрия смисъл или пък не се интересуваше от нищо. Живееше далеч от другите, над другите, сред димен облак. Дори не се радваше, че бе издържал изпита си по право. А при това съвсем не очакваше този успех. Чуден момък, винаги мрачен, далечен, нерешителен, загрижен…
Последни пози за фотографа на перона. Младоженците сами, после с родителите им, после с приятелите им…
— Идваш ли, Франсоаз?…
Не можеше да откаже. Застана до брат си сякаш със слънце в очите. Подходяща за случая усмивка. Сватбата на момчето от месарницата точно пристигаше зад тях. Отстъпиха им стъпалата за възпоменателната снимка. Мъже се суетяха около колите.
— Кой ще се качи при мене? Имам две места!
— Лоран! Къде е Лоран?
Жан-Марк изчезна в колата на господин Совело. Мадлен повлече Франсоаз по улицата и спря едно минаващо такси.
— Е, добре, свърши се! — въздъхна тя, като се тръшна на седалката до племенницата си. — Ожениха го и този! Каква история! Но кажи ми защо не ми пишеш често?
— Имах много работа напоследък — измънка Франсоаз.
— Щастлива ли си поне?
Франсоаз вдигна глава, сякаш за да дойде на себе си.
— Лудо щастлива, Маду! Александър е прекрасно същество, нежен, внимателен, интелигентен. Ние се разбираме много добре…
Тя говореше словоохотливо, като контролираше израза на лицето си. Но под проницателния поглед на Мадлен изгуби желанието да се преструва. Ако искаше да й повярва, не трябваше да прекалява. Тя измърмори:
— О, случва се и да се поскараме!…
— Защото сте се скарали ли, не дойде в кметството?
— Съвсем не! — извика Франсоаз. — Наистина беше зает. По много важна работа!…
— И за обяда ли?
— Ами да! — каза Франсоаз.
Нервираше я тази много прозорлива и много благосклонна леля. Каква е тая мания на Маду да се бърка в живота на другите. Прозорците на таксито бяха отворени. В колата нахлуваше топлият и мръсен въздух на града. Франсоаз се сви в ъгъла и извърна гневно глава към къщите, покрай които минаваха.