Осп не показа никаква реакция.
— Ти знаеше ли, че Гвюдлойгур е хомосексуален?
Осп вдигна поглед.
— Съдейки по това, което брат ми ми каза, да, такъв е бил. И съдейки по това, че е плащал на брат ми, за да бъде с него…
Осп млъкна.
— Знаеше ли, че Гвюдлойгур е мъртъв, когато те пратиха да го извикаш?
Тя го погледна.
— Не, не знаех. Не се опитвай да ми го припишеш това. Това ли се опитваш? Да не мислиш, че аз съм го убила?
— Ти не ми каза за брат ти в мазето.
— Той постоянно се забърква в някакви каши, но знам, че не е извършил убийство. Знам, че не би могъл да направи подобно нещо. Никога.
— Сигурно си в добри отношения с брат си, след като толкова го пазиш.
— Винаги сме били добри приятели — каза Осп и се изправи. — Ще говоря с него, ако ми се обади. Ще му кажа, че трябва да се видиш с него, ако знае нещо за случилото се.
Ерлендур кимна с глава и допълни, че щял да бъде в хотела до следобеда и тя можела по всяко време да го намери.
31
Когато слезе отново във фоайето, Ерлендур забеляза Елинборг да стои до гишето. Шефът на рецепцията направи знак в негова посока и Елинборг се обърна. Явно го търсеше и тръгна към него с бързи крачки. По лицето й бе изписано притеснение, каквото Ерлендур не бе виждал често у нея.
— Случило ли се е нещо? — попита той, щом тя се приближи.
— Може ли да седнем някъде? — каза тя. — Барът отворен ли е вече? Господи, колко ужасна е тази работа! Не знам въобще за какво му е на човек да я върши.
— Какво става? — отново попита Ерлендур.
Хвана я под ръка и я поведе към бара. Вратата на заведението беше затворена, но не заключена и те влязоха вътре. Макар и да беше отворено, самият бар, изглежда, не работеше. Ерлендур видя табелка, от която ставаше ясно, че няма да работи поне още един час. Седнаха в едно сепаре.
— Коледата ми отива по дяволите — каза Елинборг. — Никога не съм готвила толкова малко ястия. А всички роднини ще дойдат довечера и…
— Кажи ми какво се е случило! — рече Ерлендур.
— Такава бъркотия! — продължи тя. — Не го разбирам. Просто не го разбирам.
— Кого?
— Момчето! — допълни Елинборг. — Не разбирам какво става в главата му.
Тя разказа на Ерлендур, че вчера, вместо да си иде вкъщи да готви, отишла до Клехпур. Не знаела точно защо, но случаят с бащата и сина не й излизал от главата. Когато Ерлендур предположи, че вероятно защото й е омръзнало да готви за роднините, тя изобщо не се усмихна.
И преди беше ходила до психиатричната болница да говори с майката на момчето, но жената била в такова състояние, че нищо смислено не могла да измъкне от нея. Съдбата й подхвърлила същия зар и предната вечер, когато Елинборг пак отишла до болницата. Майката само се клатела напред-назад и не знаела на кой свят е. Полицайката нямала представа какво точно иска да научи от жената, но решила, че тя може би ще каже нещо за връзката между баща и син, нещо, което досега не е излизало на бял свят.
Разбрала, че майката е временно настанена в психиатрията. Била приета за втори път, след като започнала да изхвърля лекарствата си в тоалетната. Иначе, докато ги взимала, през повечето време била в отлично психическо състояние. Грижила се добре за дома си. Когато Елинборг споменала пред учителката на момчето за майка му, станало ясно, че тя се е грижила добре и за детето.
Елинборг седнала в помещението за свиждане на психиатричното отделение, където една медицинска сестра довела майката. Елинборг я гледала как си навива косата около показалеца, отново и отново, и шепне нещо на себе си, което Елинборг не могла да разбере. Опитала се да говори с жената, но тя сякаш не присъствала там, по никакъв начин не реагирала на въпросите на полицейската служителка. Приличала на сомнамбул.
Елинборг поседяла с жената известно време, докато накрая започнала да си мисли за всичките видове кексове и сладки, които й оставало да изпече. Станала с намерението да намери някого от персонала, който да върне майката в стаята й, и се натъкнала на един охранител в коридора. Човекът бил около трийсетте и изглеждал така, сякаш редовно вдига тежести. Носел бели панталони и бяла фланелка с къси ръкави. Твърдите му бицепси подскачали при всяко движение. Бил късо подстриган, с кръгло, дебеловато лице. Малките му очички потъвали някъде дълбоко в главата. Елинборг не го попитала за името.