— Той има достатъчно пари, този Уапшот. Мисля, че искаше да попречи плочите да се появят на колекционерския пазар. Ако съм го разбрала правилно, той искаше да придобие всички съществуващи плочи, за да не излязат на пазара. Беше много откровен и бе готов да плати огромна сума. Мисля, че малко преди Коледа е успял да придума брат ми. Вероятно нещо се е променило, след като се е нахвърлил така върху него.
— Нахвърлил се е върху брат ти ли? Какво искаш да кажеш?
— Е, не го ли държите в ареста?
— Да — кимна Ерлендур, — но нямаме нищо, което да доказва, че той е нападнал брат ти. Какво искаш да кажеш с това, че нещо се е променило?
— Уапшот дойде при нас в Хапнарфьордур и съобщи, че се бил споразумял с Гвюдлойгур да купи целия тираж. Предполагам, искал е да се увери, че няма други екземпляри при нас. Казахме му, че няма, Гвюдлойгур беше взел всичко, когато се изнесе от къщи.
— Затова си дошла в хотела — каза Ерлендур. — За да получиш вашата част от продажбата.
— Беше в униформата на портиер — продължи Стефания. — Стоеше отпред във фоайето, изнасяше куфарите на някакви чужденци навън към колата. Следях го доста време и накрая той ме видя. Казах му, че трябва да говорим за плочите. Той попита за татко…
— Баща ти ли те изпрати при Гвюдлойгур?
— Не, той никога не би направил това. Той не иска дори името му да чуе от инцидента насам.
— Но Гвюдлойгур е попитал най-напред за него, като те е видял в хотела.
— Да. Слязохме долу в стаичката му и аз попитах къде са плочите му.
— Те са на добро място — отвърна Гвюдлойгур и се усмихна на сестра си. — Хенри ми каза, че е разговарял с теб.
— А на нас каза, че си имал намерение да му продадеш плочите. Татко твърди, че половината са негови, и ние искаме да получим половината от сумата, която ще вземеш за тях.
— Промених си намеренията — отвърна Гвюдлойгур. — Няма да продавам никому нищо.
— Какво отговори Уапшот на това?
— Не беше никак доволен.
— Той предлага много добри пари за тях.
— Мога да получа повече, ако сам ги продам, една по една. Сред колекционерите има голям интерес към плочите. Мисля, че Уапшот иска да направи същото, макар да разправя, че иска да ги купи, за да си ги има. Предполагам, че лъже. Иска да ги продаде и да направи печалба на мой гръб. Всички искаха да печелят на мой гръб в старите времена, също и татко, и това не се е променило. Нищичко не се е променило.
Двамата дълго време се гледаха в очите.
— Ела у дома и говори с татко. Не му остава още много.
— Уапшот говори ли с него?
— Не, не си беше вкъщи, когато Уапшот дойде. После му казах.
— А той какво отвърна?
— Нищо. Само, че си иска своята част.
— А ти?
— Какво аз?
— Защо никога не си тръгна? Защо не се омъжи и не създаде свое семейство? Това, което живееш, не е твоят живот. Това е неговият живот. Къде е твоят?
— Като че ли е в инвалидната количка, която ти сложи под него — просъска Стефания. — И не се осмелявай да ми говориш за моя живот!
— Той има същата власт над теб, каквато имаше над мен в миналото.
Злобата изригна от Стефания.
— Някой трябваше да се грижи за него. Любимецът му, звездата, се превърна в безгласен педал, който го бутна надолу по стълбата и оттогава не е посмял да приказва с него. Предпочита нощем да седи до него и да се измъква, преди да се е събудил. Каква е тая власт, която има над теб? Мислиш, че си се отървал от него завинаги, но я се виж! Погледни се! Какво си? Кажи ми! Ти си едно нищо! Ти си един парцал.
Тя млъкна.
— Извинявай! — каза той. — Не трябваше да започвам да говоря за това.
Тя не му отговори.
— Той пита ли за мен?
— Не.
— Говори ли поне понякога за мен?
— Не, никога.
— Той не понася начина, по който живея. Не понася това, което съм. Той просто не ме понася. След всичките тия години.
— Защо не ми разказа това веднага? — попита Ерлендур. — Защо бе нужна тази игра на криеница?
— Игра на криеница? Е, можеш да си представиш. Не исках да говоря за моите семейни проблеми. Мислех си, че ще мога да ни предпазя, да предпазя личния ни живот.
— Това ли беше последният път, когато се видя с брат ти?
— Да.
— Напълно ли си сигурна?
— Да. — Стефания погледна Ерлендур. — Какво намекваш?