— Брат ти е в същото положение като теб. Може би имате обща сметка при тях, не знам. Него са го хващали и са го били жестоко. Заплашвали са го. Заплашвали са родителите ви. Вие не смеете да кажете кои са тези хора. Полицията не може да направи нищо, защото това са само заплахи, а когато те преминат към действие, когато те нападнат в центъра на града и те изнасилят в някакво бунгало край Ройдарватн, ти не ги издаваш. Както и брат ти.
Ерлендур млъкна, като продължи да я наблюдава.
— Одеве ми телефонира един човек. Работи в полицията, в отдела за наркотици. От време на време получава обаждания от разни клюкари, хора, дето разказват за чутото на улицата от света на наркоманите. Вчера вечерта му позвънили, всъщност през нощта, казали му, че се носела мълва за някакво младо момиче, изнасилено преди половин година, защото му било трудно да плаща на дилърите си, и изведнъж преди два-три дена изплатило всичките си дългове. Своите и тези на брат си. Нещо да ти звучи познато?
Осп поклати глава.
— Не ти звучи? — попита отново Ерлендур. — Този, който се обадил в наркополицията, знаел името на момичето, както и че то работело в хотела, където е бил убит Дядо Коледа.
Осп поклати още веднъж глава.
— Знаем, че в стаята на Гвюдлойгур е имало половин милион — добави Ерлендур.
Тя престана да търка огледалото. Бавно отпусна ръце надолу и се втренчи в отражението си.
— Опитах се да ги откажа.
— Да се откажеш от наркотиците ли?
— Но нямаше смисъл. Те са безмилостни, ако човек им е длъжник.
— Ще ми кажеш ли кои са?
— Не исках да го убивам. Той винаги е бил добър с мен. И тогава…
— Видя ли парите?
— Парите ми трябваха.
— Заради парите ли беше? Заради тях ли го намушка?
Тя не отговори.
— Не знаеше ли за връзката на Гвюдлойгур и брат ти?
Осп мълчеше.
— Заради парите ли беше? Или заради брат ти?
— Може би и заради двете — тихо каза Осп.
— Искала си парите.
— Да.
— А той е използвал брат ти.
— Да.
Видя брат си да стои на колене, парите бяха на купчина върху леглото, ножът лежеше отстрани. Без да се замисли и за миг, тя грабна ножа и започна да го мушка. Той вдигна ръце да се защити, но тя продължи да го ръга отново и отново, докато той не престана да се съпротивлява и се отпусна, облегнат на стената. Кръв се стичаше от раната в гърдите, от сърцето.
Ножът беше окървавен, тя беше цялата покрита с кръв — по ръцете, по халата й. Брат й се бе изправил и бе хукнал навън в коридора в посока към стълбището.
Гвюдлойгур простена тежко.
Мъртвешка тишина се възцари в килерчето. Тя се втренчи в Гвюдлойгур и ножа в ръцете си. Внезапно Рейнир се появи отново.
— Някой идва по стълбите — прошепна той.
Взе парите, сграбчи сестра си, която стоеше като вдървена на мястото си, и я повлече навън в коридора, а оттам — в нишата в ъгъла. Появи се някаква жена. Двамата не смееха дъх да си поемат. Жената погледна към тях в мрака, но не ги забеляза.
Когато стигна до вратата на стаичката, нададе сподавен вик. Чуха Гвюдлойгур да простенва.
— Стефи — каза той.
Повече нищо не чуха.
Жената влезе в стаичката. Братът и сестрата я видяха веднага да излиза. Вървеше заднешком, докато се опря в стената на коридора, след което рязко се извърна и без да се оглежда, закрачи бързо в посока навън от мазето.
— Изхвърлих халата и си намерих друг. Рейнир изчезна някъде. Не можех да направя друго, освен да продължа да работя. В противен случай вие щяхте веднага да разберете всичко, или поне така си мислех. После ми казаха да го повикам за коледното празненство. Не можех да откажа. Не трябваше да правя каквото и да било, което да привлече вниманието към мен. Слязох долу и почаках в коридора. Вратата на стаята му стоеше все още отворена, но аз не влязох вътре. Върнах се обратно горе и казах, че съм го намерила в стаичката и че май е мъртъв.
Осп заби поглед в земята.
— Най-лошото е, че той винаги е бил добър с мен. Може би точно заради това се ядосах толкова много. Защото той беше един от малцината, които се държаха човешки с мен на това място, а използваше брат ми за курва. Побеснях. След всичко, което…
— След всичко, което са ти сторили ли? — попита Ерлендур.
— Няма смисъл да повдигаш обвинения срещу тези свини. Тия, които извършват най-ужасните и кървави изнасилвания, лежат година, може би година и половина. И отново излизат на свобода. Вие нищо не можете да направите. Няма смисъл да търсиш помощ. Човек трябва да си плати, независимо по какъв начин. Взех парите и платих. Може би го убих заради парите. Може би заради Рейнир. Не знам. Не знам…