Тя млъкна.
— Полудях — подзе тя. — Никога не съм изпадала в такова състояние преди. Никога не съм побеснявала така. Видях отново всичко, което се случи в гаража на хижата. Видях тях. Видях всичко да се случва отново. Взех ножа и се опитвах да го намушкам навсякъде, където беше възможно. Опитах се да го нарежа. Той се мъчеше да се защити, но аз го мушках и мушках, докато престана да се движи.
Тя погледна Ерлендур.
— Не предполагах, че е толкова трудно. Че е толкова трудно да убиеш човек.
Елинборг се появи на вратата на стаята и с жест даде да се разбере, че не й е ясно какво става, и защо просто не арестуват момичето.
— Къде е ножът? — попита Ерлендур.
— Ножът ли? — повтори Осп и тръгна към него.
— Ножът, с който си го убила.
Тя се поколеба за момент.
— Оставих го на мястото му — каза след малко. — Почистих го колкото можех и го върнах, преди вие да дойдете.
— И къде е той?
— Където му е мястото.
— В кухнята ли?
— Да.
— В хотела има поне петстотин подобни ножа — възкликна отчаяно Ерлендур. — Как да го открием?
— Можете да започнете с шведската маса — рече тя.
— Шведската маса ли?
— Със сигурност някой го използва сега.
34
Ерлендур предаде Осп на Елинборг и четиримата полицаи и побърза да се върне в стаята, където го чакаше Ева Линд. Постави пластинката с магнитната лента в ключалката и отвори вратата. Видя, че Ева Линд е разтворила широко прозореца, седи на перваза и гледа как снегът пада към земята.
— Ева — каза Ерлендур спокойно.
Ева отвърна нещо, което той не чу.
— Ела, мила! — рече той, като се приближи внимателно към нея.
— Изглежда толкова лесно! — прошепна Ева Линд.
— Ева, ела! — промълви Ерлендур. — Хайде да се прибираме у дома.
Тя се обърна към него. Гледа го известно време и накрая кимна с глава.
— Да си тръгваме! — каза спокойно, стъпи с крака на пода и затвори прозореца.
Ерлендур се приближи до нея и я целуна по челото.
— Ограбих ли ти детството, Ева? — попита той глухо.
— А? — възкликна тя.
— Нищо.
Ерлендур се взря в очите й. Понякога виждаше в тях бели лебеди.
Сега лебедите бяха черни.
Мобилният телефон на Ерлендур иззвъня, докато се намираха в асансьора, на път към фоайето. Той веднага разпозна гласа.
— Исках само да ти пожелая щастлива Коледа — каза Валгердур, която като че ли шепнеше в телефона.
— Благодаря, подобно — отвърна Ерлендур. — Щастлива Коледа.
Щом стигнаха долу в преддверието, Ерлендур надникна в трапезарията. Тя бе претъпкана от чужденци, които се угощаваха с празничните блюда на шведската маса и бъбреха на всички възможни езици, така че весела глъч се носеше из целия приземен етаж. Не успя да отблъсне мисълта, че някой от чуждестранните гости държи оръжието на убийството в ръцете си.
Каза на шефа на рецепцията, че вероятно Роузант е изпратил жената, която е преспала с него оная нощ и търси заплащане за услугата си. Шефът на рецепцията отвърна, че започнал да подозира подобно нещо. Вече бил докладвал на собствениците за случващото се в хотела с покровителството на шефа и главния сервитьор, но не знаел какво щяло да излезе от това.
Ерлендур забеляза управителя на хотела, който учудено гледаше Ева Линд. Искаше му се да се престори, че не го вижда, но управителят се размърда и му препречи пътя.
— Исках само да ти благодаря, ти, разбира се, няма нужда да плащаш за гостуването си тук!
— Вече съм оправил сметката — каза Ерлендур. — Остани си със здраве!
— А какво става с Хенри Уапшот? — попита управителят, приближавайки се плътно до Ерлендур. — Какво смятате да правите с него?
Ерлендур се спря. Държеше Ева Линд за ръка, а тя погледна управителя на хотела с безучастен поглед.
— Ще го изпратим в Англия. Нещо друго?
Шефът на хотела запристъпва от крак на крак.