4
Беше почти заспал, когато на вратата се почука леко и той чу някой да шепне името му.
Моментално позна кой е отвън. Отвори и видя дъщеря си, Ева Линд, която стоеше в коридора пред вратата му. Известно време се гледаха в очите, после тя му се усмихна и се шмугна покрай него в хотелската стая. Той затвори вратата. Дъщеря му седна до малкото бюро и извади пакет цигари.
— Мисля, че тук е забранено да се пуши — каза Ерлендур, който спазваше забраната за пушене.
— Да — кимна Ева Линд и извади една цигара от кутията. — Защо е толкова студено?
— Май парното е нещо повредено.
Ерлендур седна на края на леглото. Беше само по долни гащи, затова придърпа одеялото и го заметна върху раменете и главата си.
— Какво правиш? — попита Ева Линд.
— Студено ми е — отвърна Ерлендур.
— Имам предвид тук, в хотелската стая, защо не се прибереш вкъщи?
Тя дръпна дълбоко от цигарата, която изгоря почти на една трета, после издиша пушека от дробовете си, задимявайки цялата стая.
— Ами не знам. Нямах… — Ерлендур замълча.
— Повече желание да се прибираш вкъщи ли?
— Стори ми се, че така трябва. Днес беше убит човек тук в хотела, чу ли вече за това?
— Май беше някакъв Дядо Коледа? Бил е убит?
— Портиерът. Трябвало е да бъде Дядо Коледа на детското празненство в хотела днес. Ти как си?
— Отлично — каза Ева Линд.
— Все още ли работиш?
— Да.
Ерлендур я погледна. Изглеждаше по-добре. Беше си все така слаба, но торбичките под красивите й сини очи се бяха изгладили, лицето й не беше толкова изпито и скулесто както преди. Според него тя не се бе докосвала до наркотици, колко, скоро щяха да станат осем месеца. Не и след като изгуби бебето си и лежа в кома в болницата, между този свят и ада. След като я изписаха, се премести при него и живяха заедно половин година, после си намери постоянна работа, каквато не бе имала от две години. През последните месеци наемаше самостоятелна стая в центъра на града.
— Как ме откри? — попита Ерлендур.
— Не успях да се свържа с теб по мобилния и се обадих в офиса. Казаха ми, че си тук. Започнах да разпитвам за теб в хотела и разбрах, че си взел стая. Какво става? Защо не се прибираш вкъщи?
— Не знам всъщност какво правя — каза Ерлендур. — Коледата е много странно време.
— Да — рече Ева Линд.
Замълчаха.
— Нещо да си чувала за брат ти? — попита след малко Ерлендур.
— Синдри все още работи в провинцията — отвърна Ева Линд.
Цигарата изсъска, изгаряйки до филтъра. Пепелта падна на земята. Ева Линд се огледа за пепелник, но такъв нямаше и тя остави фаса изправен на бюрото, докато загасне от само себе си.
— Как е майка ти? — попита Ерлендур.
Бяха винаги все същите въпроси и обикновено — все същите отговори.
— Окей. Робува както винаги.
Ерлендур замълча. Ева Линд наблюдаваше синкавия дим от цигарата, който се виеше нагоре от бюрото.
— Не знам дали ще издържа още дълго — каза тя, загледана втренчено в дима.
Ерлендур вдигна глава изпод завивката.
В този момент се почука на вратата и двамата се спогледаха учудено. Ева се изправи и отвори. Някакъв служител, облечен в униформата на хотела, стоеше в коридора пред стаята. Каза, че работел на рецепцията.
— Забранено е да се пуши тук — бе първото нещо, което каза, щом надникна в стаята.
— Помолих я да загаси цигарата — отвърна Ерлендур, както си беше по слипове, завит с одеялото през глава. — Тя никога не ме слуша.
— Забранено е да се качват момичета по стаите — продължи човекът. — Заради това, дето се случи.
Ева Линд се поусмихна и погледна баща си. Ерлендур вдигна очи към нея, после — към служителя.
— Казаха ни, че някакво момиче се е качило тук — каза човекът. — Не е позволено. Трябва да се махаш. Веднага!
Стоеше на вратата и чакаше Ева Линд да го последва. Ерлендур се изправи и тръгна към човека, все още със завивката през главата.
— Това е дъщеря ми — обясни той.
— Да бе, разбира се — отвърна служителят с тон, който показваше, че му е все едно.