— Защо ми звъниш? — попита Ерлендур.
— Все още има хора, които ме държат в течение на нещата, за разлика от теб — каза Марион.
Ерлендур искаше да прекъсне разговора, но се поколеба. Случвало се беше и преди Марион да му бъде от помощ, без да му се налага да моли за това. Не биваше да бъде толкова груб.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Ерлендур.
— Дай ми името на човека. Може пък да успея да открия нещо за него, което вие пропускате.
— Ей, няма да се спреш ти!
— Скучно ми е — сподели Марион. — Не можеш да си представиш колко ми е скучно! Излязох в пенсия преди почти десет години и мога да ти кажа, че всеки ден в пенсия е дълъг като вечността. Всеки ден е като хиляда години.
— Има различни занимания за възрастните хора — каза Ерлендур. — Защо не пробваш с бинго?
— Бинго! — изръмжа Марион.
Ерлендур каза името на Гвюдлойгур, накратко въведе Марион в естеството на разследването и му каза довиждане, като се постара да не звучи грубо.
Телефонът звънна отново след секунда.
— Да — каза Ерлендур.
— Открихме бележка в стаята на човека — чу се гласът в телефона.
Беше началникът на отдела по съдебна медицина.
— Каква бележка?
— Написано е: Хенри 18:30.
— Хенри? Чакай, в колко часа момичето е открило Дядо Коледа?
— Около седем.
— Значи, този Хенри е можел да бъде в стаята му, когато е бил убит.
— Не знам. Има и още нещо.
— Какво?
— Може да се окаже, че презервативът е на Дядо Коледа. В джоба на униформата му открихме кутийка с презервативи. Кутийка за десет кондома. Три липсват.
— Нещо друго?
— Портмоне с банкнота от петстотин крони, стара лична карта и касова бележка от супермаркет от онзи ден. А, да, и връзка с два ключа.
— Какви ключове?
— Единият ми прилича на ключ от къща, другият може да е от някакъв шкаф или нещо подобно. Много по-малък е от първия.
Казаха си „дочуване“ и Ерлендур се заоглежда за лаборантката, но тя си беше тръгнала.
Измежду чуждестранните гости на хотела имаше двама с името „Хенри“. Единият беше Хенри Бартлет, американец, другият — Хенри Уапшот, британец. Уапшот не отговори на позвъняването в стаята си, но Бартлет се бе прибрал и доста се учуди, когато разбра, че исландската полиция иска да говори с него. Номерът с историята на управителя на хотела за сърдечния удар на портиера очевидно бе минал.
Ерлендур взе Сигурдур Оли със себе си, за да се видят с Хенри Бартлет. Сигурдур Оли беше завършил криминология в Щатите и много се гордееше с това. Говореше езика перфектно, като роден в САЩ. Ерлендур се дразнеше от напевния провлечен американски акцент, но трябваше да се примири.
На път към етажа на Бартлет Сигурдур Оли каза на Ерлендур, че са говорили с повечето служители на хотела, които са били на смяна по време на убийството, и те всички имали алиби, както и че са посочили хора, които да могат да го потвърдят.
Бартлет беше човек около трийсетте, борсов брокер от Колорадо. Той и съпругата му били гледали предаване за Исландия по сутрешната телевизия преди няколко години и направо се влюбили в страховитата природа на Исландия и Синята лагуна12. Решили да осъществят мечтата си и да прекарат Коледа и Нова година в тази далечна страна на зимата. Очаровани били от красотата на Исландия, но цените в ресторантите и заведенията в града им се стрували чудовищни.
Сигурдур Оли кимаше с глава. Той смяташе Съединените щати за рая на земята и му беше драго да срещне това семейство, да обсъждат бейзбола и американския начин за подготовка на коледните празници, и не спря да говори, докато на Ерлендур не му писна и не го побутна с лакът.
Сигурдур Оли обясни за смъртта на портиера, каза им за бележката в стаята му. Хенри Бартлет и госпожата гледаха втренчено полицаите, сякаш внезапно се бяха озовали на друга планета.
— Значи, не сте познавали портиера, така ли? — каза Сигурдур Оли, виждайки учуденото им изражение.
— Убийство? — изстена Хенри. — Тук в хотела?
12
Синята лагуна е езеро с топла вода на полуострова Рейкянес в югоизточна Исландия, което се образува от отпадните води на ВиК Сюдурнес. Водата се изпомпва от дълбочина около 2000 м под формата на пара и се охлажда на повърхността. От тази дейност се осигурява гореща вода за около 17 000 души, както и електроенергия за 45 000 жители. Освен това водата има и лечебни свойства. — Б.пр.