Ерлендур стоеше в коридора на етажа и преценяваше възможностите, с които разполагаше, когато човек на възраст между петдесет и шейсет години се появи иззад ъгъла и тръгна в неговата посока. Носеше износено сако от туид, панталони в цвят каки и синя риза с крещящо червена вратовръзка. Беше полуплешив, с прошарена коса, прилежно сресана върху темето му.
— Ти ли си този? — каза той на английски, щом се доближи до Ерлендур. — Казаха ми, че някакъв човек питал за мен. Исландец. Колекционер ли си? Ти ли си искал да ме видиш?
— Уапшот ли се казваш? — попита Ерлендур. — Хенри Уапшот?
Английският му не беше добър. Разбираше езика доста добре, но го говореше лошо. Международната престъпност беше причината полицията да организира специални курсове по английски, които Ерлендур посещаваше и които му харесваха. Беше започнал дори да чете книги на английски.
— Да, Хенри Уапшот се казвам — отговори човекът. — За какво искаш да ме видиш?
— Може би не трябва да стоим в коридора — каза Ерлендур. — Можем ли да влезем в стаята? Или…?
Уапшот погледна вратата на хотелската си стая, после премести очи към Ерлендур.
— По-добре да слезем долу във фоайето — предложи той. — За какво искаш да ме видиш? Кой си ти?
— Хайде да слезем долу! — съгласи се Ерлендур.
Хенри Уапшот колебливо го последва към асансьора. Когато слязоха във фоайето, Ерлендур се отправи към маса за пушачи в единия край на трапезарията. Седнаха. Появи се сервитьорка. Хората бяха започнали да заемат местата си около шведската маса. Ерлендур забеляза, че тя бе заредена не по-зле от предния ден. Поръчаха си кафе.
— It’s very odd16 — рече Уапшот. — Имах среща буквално на същото място преди половин час, но човекът така и не дойде. Не получих никакво съобщение от него и ето че ти стоиш пред вратата ми и ме водиш отново тук.
— С кого трябваше да се срещнеш тук?
— Исландец е. Работи в хотела. Казва се Гвюдлойгур.
— И трябваше да го срещнеш тук в шест и половина днес?
— Именно — каза Уапшот. — Какво…? Кой си ти?
Ерлендур му каза, че е от полицията, съобщи му за смъртта на Гвюдлойгур и че са открили в стаята му бележка, на която пишело за среща с човек на име Хенри, и това очевидно бил събеседникът му в момента. Полицията искала да знае за какво е била тази среща. Ерлендур не спомена за подозрението си, че Уапшот може да е бил в стаичката на Дядо Коледа, когато последният е бил убит. Каза само, че Гвюдлойгур е работил в хотела от двайсет години.
Уапшот втренчено гледаше Ерлендур, докато полицаят разказваше за случилото се, и невярващо клатеше глава, сякаш не разбираше напълно чутото.
— Той мъртъв ли е?
— Да.
— Убит?
— Да.
— Боже мой! — изпъшка Уапшот.
— Откога познаваше Гвюдлойгур? — попита Ерлендур.
Изглеждаше, че Уапшот мисли за нещо друго, и полицаят повтори въпроса си.
— Познавам го от години — каза Уапшот накрая и се усмихна така, че се показаха малките му, потъмнели от тютюн долни зъби.
Ерлендур си помисли, че англичанинът сигурно е пушач на лула.
— Кога се запознахте? — попита Ерлендур.
— Никога не сме се запознавали — отвърна Уапшот. — Никога не съм го виждал. Смятах да се запозная с него днес. Затова и дойдох в Исландия.
— Дошъл си в Исландия, за да се запознаеш с него?
— Да, покрай другите ми ангажименти.
— Но как тогава си го познавал? След като не сте се запознавали. В какви отношения бяхте?
— Нямаше отношения — отвърна Уапшот.
— Не те разбирам — възрази Ерлендур.
— Никога не е имало никакви отношения — повтори Уапшот и направи с пръсти „кавички“ на думата „отношения“.
— Ами какво тогава? — попита Ерлендур.
— Само едностранно обожание — отговори Уапшот. — От моя страна.
Ерлендур го помоли да повтори последните си думи. Не разбираше как този човек, бил целия път от Великобритания насам, никога не бе виждал Гвюдлойгур, а го бе обожавал. Портиера на хотела! Мъжът, който беше живял в килер в мазето на хотела и бе открит със смъкнати гащи и дупка от нож в сърцето! Обожавал го бил едностранно! Мъжът, който играел ролята на Дядо Коледа в детските увеселения на хотела!