— Изобщо не мога да проумея за какво говориш — каза Ерлендур и внезапно си припомни какво го беше попитал Уапшот горе в коридора — дали не е колекционер.
— Защо искаше да знаеш дали съм колекционер? Какъв колекционер? Какво имаше предвид?
— Мислех, че си колекционер на плочи — отговори Уапшот. — Като мен.
— Какъв колекционер на плочи? Плочи? Имаш предвид…?
— Аз събирам стари плочи — рече Уапшот. — Стари грамофонни плочи от винил. Покрай това мое хоби познавам Гвюдлойгур. Смятах да се срещна с него одеве, за това си мечтаех от дълго време. Разбираш, че е шок за мен да чуя, че е мъртъв. Убит. Кой би могъл да иска да го убие?
Учудването му беше неподправено.
— А може би си се срещнал с него вчера? — попита Ерлендур.
Уапшот не разбра веднага казаното от Ерлендур, но след миг осъзна какво имаше предвид полицаят и се опули срещу му.
— Да не искаш да кажеш… мислиш, че те лъжа ли? Че аз съм…? Да не би да казваш, че съм заподозрян? Смяташ, че съм имал участие в смъртта му ли?
Ерлендур го гледаше и мълчеше.
— Това е абсурд! — продължи Уапшот, като повиши глас. — От много дълго време исках да се срещна с този човек. От години. Не може да говориш сериозно!
— Къде беше вчера по това време? — попита Ерлендур.
— В града — отвърна Уапшот. — Бях в центъра. В магазин за колекционери, който е на главната търговска улица, после отидох да ям в индийски ресторант, недалеч оттук.
— От няколко дни си в хотела. Защо не се видя с Гвюдлойгур?
— Чакай… не каза ли, че е мъртъв? Какво имаш предвид?
— Не си ли искал да се видиш с него веднага щом си се настанил тук? Каза, че дълго време си мечтал да се срещнете. Защо си чакал толкова дълго?
— Той определи времето и мястото. Господи, в какво се замесих!
— По какъв начин си поддържал контакт с него? И какво искаш да кажеш с това „едностранно обожание“?
Хенри Уапшот го погледна.
— Имам предвид… — започна той, но Ерлендур не му позволи да си довърши изречението.
— Знаеше ли, че той работи тук в хотела?
— Да.
— Как разбра?
— Проучих го. Винаги проучвам нещата си добре. Във връзка с колекционерството.
— Затова ли се настани в този хотел?
— Да.
— Купувал си от него плочи ли? — продължи Ерлендур. — Покрай това ли се познавахте? Двама колекционери с едни и същи интереси?
— Както ти казах вече, аз не го познавах, но исках да се запозная с него лично.
— Какво имаш предвид?
— Ти май нямаш и идея кой е бил този човек, нали? — каза Уапшот, който изглеждаше учуден, че Ерлендур не знае кой е Гвюдлойгур Егилсон.
— Той беше иконом или портиер и Дядо Коледа — отвърна Ерлендур. — Има ли друго, което трябва да знам?
— Знаеш ли в какво съм се специализирал? — попита Уапшот. — Нямам представа дали познаваш колекционерството изобщо и по-специално събирачите на плочи, но повечето колекционери се специализират в нещо. Хората могат да станат доста ексцентрични в тази област. Направо е невероятно какви неща започват да събират. Чух за човек, който притежава торбички за повръщане от почти всички авиокомпании. Знам също за жена, която колекционира коси от кукли Барби.
Уапшот погледна Ерлендур.
— Знаеш ли в какво съм се специализирал? — повтори той.
Ерлендур поклати глава. Не беше съвсем сигурен дали е разбрал правилно това с торбичките за повръщане. И другото, за косите от кукли Барби — това пък какво беше?
— Специализирал съм се в момчешки хорове — каза Уапшот.
— Момчешки хорове ли?
— И не само момчешки хорове. Специално се интересувам от момчетата, пеещи в хор.
Ерлендур се колебаеше, несигурен дали е разбрал събеседника си правилно.
— Момчета, пеещи в хор?
— Да.
— Значи, събираш плочи с момчета хористи?
— Да. Естествено, събирам и други плочи, но момчетата хористи са, как да го кажа, моята страст.
— А какво общо има това с Гвюдлойгур?
Хенри Уапшот се усмихна. Протегна се към черната кожена чанта, която носеше със себе си. Отвори я и извади от нея малка обложка с грамофонна плоча 45 оборота.
Англичанинът извади от горния си джоб очила и изпусна на земята някаква бяла хартия. Ерлендур се наведе да я вдигне и прочете името „Brenner’s“, напечатано върху нея със зелени букви.