— Аз никога… Това беше… Тя умееше да прави невероятни неща — каза шефът на рецепцията.
Ерлендур го гледаше и мълчеше.
— Исках да се измъкна тихомълком на сутринта, без да ме усети, но тя беше нащрек. Имах угризения на съвестта, направо ме убиваха, чувствах се като някакъв нещастник, който е предал жена си и децата си. Имаме три деца. Исках да се махна оттам и да забравя всичко. Никога повече нямах намерение да срещам тази жена отново. Но тя бе напълно будна, когато започнах да се промъквам през стаята в мрака.
Тя се изправила на лакти върху възглавницата и запалила нощната лампа. „Тръгваш ли си?“ — попитала го. Той потвърдил. Казал, че закъснява. За спешна среща или нещо подобно. „Хубаво ли ти беше снощи?“ — попитала отново. Той я гледал, държейки панталоните си в ръка. „Страхотно — отговорил, — но не мога да продължавам така. Не мога. Извинявай!“ „Искам осемдесет хиляди крони“19 — казала тя спокойно, сякаш това било толкова естествено, че дори не трябвало да го споменава. Той я погледнал, не бил сигурен, че е чул правилно. „Осемдесет хиляди“ — повторила тя. „Какво искаш да кажеш?“ — попитал той. „За нощта“ — отвърнала тя. „За нощта ли? Да не би да се продаваш?“ „А ти какво си мислеше?“ Той все още не разбирал за какво говори тя. „Да не би да си мислиш, че ще можеш да имаш жена като мен безплатно?“ — казала тя. Лека-полека той започнал да схваща за какво става дума. „Но ти нищо не каза!“ — „Трябва ли да ти казвам нещо? Плати ми осемдесет хиляди и може би ще можеш отново някой път да дойдеш при мен.“
— Отказах да й платя — каза шефът на рецепцията на Ерлендур. — Излязох си. А тя полудя! Обади ми се тук в работата и ме заплаши, че ще позвъни вкъщи, ако не й платя.
— Как им казваха на такива? — попита Ерлендур. — Някаква английска дума беше. Hustler20. Курви. От тях ли е била? Това ли ми казваш?
— Не знам каква беше, но знаеше какво прави. Накрая се обадила у дома и разказала на жена ми за всичко.
— Че защо просто не си плати? Тогава щеше да се отървеш от нея.
— Не съм сигурен, че щях да се отърва, дори да й бях платил. С жена ми обсъдихме проблема вчера. Обясних й какво се бе случило така, както го направих пред теб. Женени сме от двайсет и три години и въпреки че нямам никакво извинение, това си беше капан. Така го виждам аз. Ако тази жена не преследваше парите, това никога нямаше да се случи.
— Значи, всичко е било по нейна вина?
— Не, естествено, не, но все пак… беше капан.
Замълчаха.
— Има ли такова нещо в хотела? — попита Ерлендур. — Курви?
— Не — отвърна шефът на рецепцията.
— Не би могъл да не забележиш, нали?
— Казаха ми, че си питал дали има проституция в хотела. Тук няма такива неща.
— Естествено — каза Ерлендур.
— Ще си мълчиш ли за това, дето ти разказах?
— Трябва ми името на жената, ако го знаеш. И адреса. Историята ти ще си остане между нас.
Шефът на рецепцията се поколеба.
— Шибана курва! — изруга той, за момент излязъл от ролята си на учтив хотелиер.
— Смяташ ли да й платиш?
— По този въпрос с жена ми сме на едно мнение. Няма да получи и стотинка!
— Мислиш ли, че това би могло да бъде някакъв злонамерен номер?
— Номер? — учуди се шефът на рецепцията. — Не те разбирам. Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид някой да иска да ти напакости и да се опитва да ти създаде неприятности. Някой, с когото имаш сметки за уреждане.
— Не ми е хрумвало. Мислиш, че може да имам неприятели, които биха ми спретнали този номер?
— Не трябва да са ти непременно неприятели. Може да са някакви шегаджии, твои приятели.
— Не, нямам такива приятели. Освен това шегичката стигна прекалено далеч и никак не е забавна.
— Ти ли уволни Дядо Коледа?
— Какво?
— Ти ли му каза, че е уволнен? Или може би си му пратил писмо, или…?
— Аз му го казах, да.
— И той как го прие?
— Зле. Разбираемо е. Беше работил тук дълго време. Много по-дълго от мен например.
— Мислиш ли, че той може да е стоял зад това, ако въобще е имало подбудител?
— Гвюдлойгур? Не, не мога да си го представя. Гвюдлойгур? Да е замесен в подобно нещо? Не мисля. Той беше честен и кротък човек.
— Знаеше ли, че Гвюдлойгур е бил звезда като дете? — попита Ерлендур.
— Звезда? Каква звезда?