Уапшот погледна часовника, който висеше над бара, после и часовника на ръката си, като се изкашля.
— Ще летя тази вечер за Лондон и трябва да свърша някои неща, преди да тръгна. Има ли нещо друго, което искаш да знаеш?
Ерлендур го погледна.
— Не, мисля, че това е всичко. Нямаше ли да си тръгваш утре?
— Ако има нещо друго, с което мога да съм ти от помощ, ето ти моята визитна картичка. — Уапшот извади малко картонче от горния си джоб и го подаде на Ерлендур.
— Да не са ти променили полета? — попита Ерлендур.
— Тъй и тъй не се срещнах с Гвюдлойгур — каза Уапшот. — Приключих с повечето неща, което бях запланувал да свърша, пък и ще си спестя една нощ в хотела.
— Само още едно нещо — рече Ерлендур.
— Да.
— След малко ще дойде човек да ти вземе проба от слюнката, имаш ли нещо против?
— Проба от слюнката?
— Заради разследването на убийството.
— Защо слюнка?
— Засега не мога да ти кажа.
— Заподозрян ли съм?
— Взимаме проба от всички, които по някакъв начин са познавали Гвюдлойгур. Заради разследването. Не е нещо предназначено специално за теб.
— Разбирам — кимна Уапшот. — Слюнка! Странно.
Той се усмихна и Ерлендур видя почернелите му от тютюна долни зъби.
11
Влязоха в хотела през летящата врата, той — стар, хилав, в инвалидна количка, зад него тя — нисичка и слаба като него, с тесен, остър орлов нос и твърди, пронизващи очи, които огледаха фоайето. Жената беше на възраст около шейсетте, облечена в дебело кафяво зимно палто, носеше високи черни кожени ботуши и буташе количката пред себе си. Мъжът беше около осемдесетгодишен, изпод шапката му се подаваха бели кичурчета коса, изпитото му лице беше мъртвешки бледо. Седеше прегърбен в количката си, кокалестите му ръце стърчаха изпод ръкавите на черното палто, около врата му беше намотан черен шал. Носеше очила с дебели кръгли рогови рамки, зад които уголемените му от диоптрите очи приличаха на рибешки.
Жената избута инвалидната количка до регистрационното гише. Шефът на рецепцията беше излязъл от офиса си и ги наблюдаваше.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита той, когато те дойдоха до гишето.
Мъжът в количката не го удостои с отговор, но жената попита за полицай на име Ерлендур, който, както й било казано, работел в хотела. В този момент Ерлендур излизаше от бара заедно с Уапшот. Видя мъжа и жената и те веднага привлякоха вниманието му. У тях имаше нещо, което му напомняше за мъртвия.
Мислеше си дали да накара Уапшот да остане, да му забрани да се връща в Лондон засега, но не виждаше никаква достатъчно добра причина да го задържи. Чудеше се какви ли можеха да са тия хора, мъжът с очи на треска и жената с нос на орел, когато шефът на рецепцията го забеляза и му махна с ръка. Ерлендур понечи да си вземе довиждане с Уапшот, но той беше изчезнал.
— Тези питат за теб — каза шефът на рецепцията, когато Ерлендур се приближи до гишето.
— С мен ли искате да говорите? — попита Ерлендур.
Орловият нос се вдигна нагоре.
— Ти ли ръководиш разследването за смъртта на Гвюдлойгур Егилсон тук в хотела? — запита жената.
Ерлендур потвърди.
— Аз съм сестра му — каза тя. — А това е баща ни. Можем ли да говорим някъде на спокойствие?
— Искаш ли да ти помогна? — попита Ерлендур, но жената го погледна така, сякаш я беше обидил, и забута количката напред.
Последваха Ерлендур в бара, към масата, където беше седял с Уапшот. Освен тях нямаше никого другиго. Дори келнерът беше изчезнал нанякъде. Ерлендур не знаеше дали барът е отворен преди обяд. Предположи, че е отворен поради факта че вратата не беше заключена, но като че ли малцина знаеха това.
Жената прекара количката до масата, заключи колелата й и седна срещу Ерлендур.
— Тъкмо щях да ви посетя — излъга Ерлендур, който смяташе да накара Сигурдур Оли и Елинборг да говорят със семейството на Гвюдлойгур, но не си спомняше добре дали им бе наредил да го направят.
— Предпочитаме полицията да не идва у дома — отвърна жената. — Такова нещо не се е случвало никога. Обади ни се някаква жена, вероятно твоя сътрудничка. Елинборг, така мисля, че се нарече. Попитах кой ръководи разследването и ми каза, че ти си бил един от шефовете. Надявах се да приключим с тази история и да бъдем оставени на мира.