— Аз ли? Ами не знам… Той винаги е бил много учтив и никой не се е оплаквал от него, така да се каже.
— Така да се каже?
— Да, никога не е имало оплаквания срещу него. Беше нелош служител.
— Къде е стаята за почивка? — попита Ерлендур.
— Ще те заведа.
Управителят избърса потта от лицето си, доволен, че полицаите явно нямаха намерение да затварят хотела.
— Имал ли е навика да кани гости? — продължи да разпитва Ерлендур.
— Какво? — каза управителят.
— Гости — повтори Ерлендур. — Някой, когото е познавал, е бил тук, не мислиш ли?
Управителят погледна към трупа и очите му се спряха на презерватива.
— Нищо не знам за неговите приятелки — поясни той. — Абсолютно нищо.
— Май изобщо не знаеш много за този човек! — отбеляза Ерлендур.
— Че той е портиер — отвърна управителят, сякаш това уточнение обясняваше всичко.
Излязоха в коридора. Появиха се експертите със своите уреди и апарати, след тях пристигнаха и други полицаи. Всички изпитваха известни затруднения при разминаването си с управителя в коридора. Ерлендур ги помоли да огледат добре както коридора, така и тъмната ниша по-навътре, след стаичката. Сигурдур Оли и Елинборг продължаваха да стоят в тясното помещение и да гледат трупа.
— Не ми се иска да ме открият така! — промърмори Сигурдур Оли.
— На него му е вече все едно — каза Елинборг.
— Мда, вероятно е така — отвърна Сигурдур Оли.
— Има ли нещо в него? — попита Елинборг и извади малко пакетче солени фъстъци.
Тя постоянно дъвчеше нещо. Според Сигурдур Оли правеше това от нерви.
— В него ли? — учуди се той.
Тя кимна с глава към трупа. Сигурдур Оли я погледна за миг, но бързо се сети за какво ставаше дума. Поколеба се, после клекна до трупа и започна да оглежда презерватива.
— Не — рече той, — няма нищо. Празен е.
— Значи, тя го е убила, преди да получи оргазъм — каза Елинборг. — Докторът мислеше…
— Тя? — попита Сигурдур Оли.
— Да, не е ли очевидно? — каза Елинборг и тикна пълна шепа фъстъци в устата си. Предложи и на Сигурдур Оли, но той поблагодари и отказа. — Не ти ли изглежда, че има замесена жена в цялата тая работа? — допълни тя. — Нали?
— Това е най-елементарната версия — поясни Сигурдур Оли и се изправи.
— Не си ли съгласен?
— Не знам. Нямам и най-малката представа.
2
Помещението за почивка на персонала нямаше много общо с лъскавото фоайе на хотела и с луксозно обзаведените му стаи. Вътре нямаше коледни украшения, нито пък звучеше коледна музика, имаше само няколко протъркани маси и столове, някаква изкуствена подова настилка, на места прокъсана, и в ъгъла — кухненски кът с шкаф, кафемашина и хладилник. Изглеждаше, като че ли никой не чисти това помещение. По масите се виждаха петна от кафе, навсякъде се валяха мръсни чаши. Измъчената кафемашина бе включена и плюеше вода.
Неколцина служители от хотела се бяха събрали в полукръг около младото момиче, намерило трупа, което все още изглеждаше много разстроено. Беше плакало и по бузите му се бе разтекъл черен грим. Когато Ерлендур и управителят на хотела влязоха, момичето вдигна глава.
— Ето я и нея! — каза управителят с такъв тон, сякаш тя бе виновна за съсипването на свещеното спокойствие на Коледата.
След което изгони останалите служители. Ерлендур на свой ред го избута от стаята с думите, че искал да говори с момичето на спокойствие. Управителят го погледна изумено, но не възрази, каза, че имал достатъчно работа да върши. Ерлендур затвори вратата след него.
Девойчето изтри разтеклия се грим от бузите си и погледна объркано Ерлендур, без да има представа какво точно да очаква. Ерлендур й се усмихна, придърпа един стол и седна срещу нея. На възраст тя бе горе-долу колкото дъщеря му, малко над двайсет, нервна и все още зашеметена от онова, което бе видяла. Беше слабичка, чернокоса, облечена в униформата на камериерка от хотела — светлосин халат. Табелка с името й висеше на горното джобче. Осп.
— От дълго време ли работиш тук? — попита Ерлендур.
— Скоро ще стане година — отвърна Осп с тих глас и плахо погледна Ерлендур.
Той като че ли нямаше намерение да й създава неприятности. Девойката подсмъркна и поизправи гръб. Намирането на трупа определено й се бе отразило. Тя леко потреперваше. „Името й подхожда“, помисли си Ерлендур. Осп6. Приличаше на малка клонка, разлюляна от вятъра.