— Харесва ли ти работата в хотела? — попита Ерлендур.
— Не — отговори тя.
— Тогава защо работиш тук?
— Човек все някъде трябва да работи.
— А кое му е толкова лошото на хотела?
Тя го погледна така, сякаш въпросът беше напълно излишен.
— Сменям чаршафи — каза, — мия тоалетни чинии. Чистя с прахосмукачка. Но все пак е по-добре от „Бонус“7.
— А хората?
— Управителят е скапаняк. Някои от гостите пък си мислят, че човек работи единствено за да могат да го опипват.
— Защо отиде в мазето? — попита Ерлендур.
— За да доведа Дядо Коледа. Децата го чакаха.
— Децата ли?
— На коледната веселба. Правим коледно увеселение за работещите в хотела, за децата им, както и за децата на гостите. Той трябваше да бъде Дядо Коледа. И като не се появи, ме пратиха да го доведа.
— Не е било приятна гледка.
— Никога преди не бях виждала труп. А и този презерватив… — Осп се опита да прогони спомена от съзнанието си.
— Той имаше ли някакви приятелки тук в хотела?
— Никакви, за които да знам.
— Знаеш ли за някоя извън хотела, с която да е имал връзка?
— За този човек не знам нищо, а от него видях повече, отколкото на мене се иска.
— Отколкото ми се иска — поправи я Ерлендур.
— А?
— Казва се „ми се иска“, а не „на мене се иска“.
Тя го погледна със съжаление, сякаш полицаят имаше някакъв проблем.
— Смяташ ли, че това има някакво значение?
— Да — отвърна Ерлендур.
Тя тръсна глава.
— Когато слезе при него, вратата беше ли отворена? — попита Ерлендур.
Осп се замисли.
— Не, аз я отворих. Почуках на вратата, но никой не отговори. Почаках малко и тъкмо смятах да си тръгвам, когато ми хрумна да я отворя. Мислех, че е заключено, но вратата се отвори и го видях там с презерватива на…
— Защо си мислела, че е била заключена? — побърза да я прекъсне Ерлендур. — Вратата.
— Просто така. Знаех, че това е неговата стая.
— Докато слизаше долу при него, срещна ли някого?
— Не, никого.
— Той е бил готов за коледното празненство, но някой е дошъл и го е възпрепятствал. Беше облечен в костюма на Дядо Коледа.
Осп сви рамене.
— Кой сменя чаршафите на неговото легло?
— Какво имаш предвид?
— Спалното бельо. Не беше подменяно от доста време.
— Не знам. Вероятно той самият.
— Сигурно много си се стреснала.
— Гледката беше отвратителна — каза Осп.
— Знам. Трябва да се опиташ да я забравиш колкото се може по-скоро. Ако можеш. Той беше ли добър Дядо Коледа?
Момичето го изгледа.
— Е? — попита Ерлендур.
— Не вярвам в Дядо Коледа.
Жената, която отговаряше за забавата при коледното дърво, беше спретнато облечена, нисичка на ръст и някъде около трийсетте, прецени Ерлендур. Тя каза, че била маркетинг- и ПиАр-управител на хотела, но на Ерлендур не му се щеше да я разпитва за задълженията й. Повечето хора, които срещаше в последно време, бяха маркетинг-нещо си. Жената имаше офис на първия етаж, където Ерлендур я завари да разговаря по телефона. Медиите бяха надушили, че нещо се е случило в хотела, и Ерлендур реши, че тя се опитва да залъже някой журналист. Телефонният разговор приключи много бързо. Жената тръшна слушалката на събеседника си с думите, че няма коментар.
Ерлендур се представи и пое сухата й ръка. Попита я кога за последно е говорила с, хм, човека в мазето. Не беше сигурен дали да употреби думата „портиер“ или „Дядо Коледа“, а името вече беше забравил. Стори му се някак неестествено да каже „Дядо Коледа“.
— Гюли ли?8 — каза тя и с това разреши проблема. — Тази сутрин, за да му напомня за забавата при коледното дърво. Срещнах го долу на летящата врата. Той беше на работа. Беше портиер тук в хотела, както може би вече знаеш. И повече от портиер, фактически се грижеше за много неща. Поправяше уредите, ако се разваляха, и други такива.
— Отзивчив, значи?
— Какво?
— Готов да помогне, отзивчив, не е било нужно да го молят?
— Това не знам. Има ли значение? Той никога не е правил нищо за мен. По-скоро аз не съм имала нужда от него.