— Защо точно той е бил Дядо Коледа? Обичал ли е децата? Може би е бил смешен? Забавен?
— Ами останало е от времето, преди аз да дойда тук. Работя в хотела вече три години и това е третата коледна забава, която организирам. Той беше Дядо Коледа на предните две, бил е такъв и преди това. Ставаше за Дядо Коледа. Децата му се радваха.
Жената говореше така, сякаш смъртта на Гвюдлойгур не бе оказала и най-малък ефект върху нея. Сякаш просто не я засягаше. Убийството само й създаваше известни маркетинг- и ПиАр-проблеми, нищо друго. Ерлендур се замисли. Как бяха успели хората да станат толкова безчувствени?
— А що за човек беше той?
— Не знам — отговори тя. — Изобщо не го опознах. Той беше портиер тук. И Дядо Коледа. Разговаряла съм с него единствено когато се правеше на Дядо Коледа.
— Какво стана с празненството при елхата? Когато стана ясно, че Дядо Коледа е умрял?
— Отменихме го, нямаше друго какво да направим. Пък и заради него, да почетем паметта му — добави тя, сякаш за да покаже най-накрая, че изпитва някакви чувства. Напразно. По всичко личеше, че нищо не й бе по-безразлично от трупа в мазето.
— Кой познаваше този човек най-добре? — попита Ерлендур. — Тук в хотела, имам предвид.
— Ами не знам. Опитай да говориш с шефа на рецепцията. Портиерът беше на негово разпореждане.
Телефонът иззвъня и тя вдигна. Хвърли на Ерлендур поглед, с който му даваше да разбере, че пречи. Той стана и излезе от кабинета й. Помисли си, че жената не може безкрайно дълго да лъже по телефона.
Шефът на рецепцията не беше в състояние да обърне внимание на Ерлендур. Туристите се тълпяха пред гишето и той ги регистрираше с помощта на други трима служители на хотела, които вкупом едва смогваха. Ерлендур ги гледа известно време как записват гостите, как преглеждат паспортите им, връчват им ключовете от стаите, усмихват се и преминават на следващия клиент. Опашката стигаше чак до летящата врата. Ерлендур видя още един автобус с пътници да спира пред хотела.
Полицаите, повечето в цивилни дрехи, бяха плъзнали из цялата сграда да разпитват служителите. В помещението за почивка на персонала долу в мазето се оформи нещо като полицейска централа, откъдето се ръководеше разследването.
Ерлендур преценяващо огледа коледната украса в преддверието. От високоговорителите се разнасяше вече някаква американска коледна песен. Той пресече фоайето и влезе в трапезарията. Там първите гости на хотела бяха започнали да се редят около великолепния коледен бюфет. Той мина покрай масата и огледа херингата, пушения агнешки бут, свинската шунка и телешкия език, както и в допълнение вкусните десерти, сладоледи, торти със сметана и шоколадови мусове, или каквото там беше.
Устата му се напълни със слюнка. Не беше ял почти нищичко през деня.
Огледа се и пъхна парче пикантен телешки език в устата си, като се опита да го направи светкавично, така че да не се види с невъоръжено око. Мислеше си, че никой не го е забелязал, затова сърцето му направо подскочи в гърдите, когато чу остър глас зад гърба си.
— Не, ей ти, не е възможно! Не може да правиш така!
Ерлендур се обърна. Мъж с висока готварска шапка и сурово изражение на лицето вървеше към него.
— Какво означава това, може ли тъй да си тъпчеш устата? Що за възпитание!
— Спокойно де! — каза Ерлендур и се протегна да си вземе чиния. Започна да я пълни с различни лакомства, все едно че през цялото време е имал намерението да се обслужи както подобава.
— Познаваше ли Дядо Коледа? — попита той колкото да отклони темата от телешкия език.
— Дядо Коледа? — учуди се готвачът. — Какъв Дядо Коледа? Ще те помоля да не си завираш пръстите в яденето! Това не е…
— Гвюдлойгур — прекъсна го Ерлендур. — Познаваше ли го? Бил е портиер и нещо като момче за всичко тук, в хотела, както разбрах.
— Имаш предвид Гюли?
— Да, Гюли — каза Ерлендур и сложи в чинията си едно доста голямо парче шунка с малко млечен сос отгоре.
Хрумна му да повика Елинборг, за да хвърли едно око на шведската маса, тя беше голям гастроном и от много години съставяше книга с готварски рецепти.
— Не, аз… какво искаш да кажеш с „познаваше ли го“? — попита готвачът.
— Не си ли чул?
— Какво? Случило ли се е нещо?
— Мъртъв е. Убит. Не се ли е разчуло из хотела?
— Убит? — изпъшка готвачът. — Убит! Какво, тук в хотела? Кой си ти?