— Мисля, че трябва да приемем на първо време, че убиецът е исландец — каза Ерлендур. — Да оставим гостите на хотела за накрая. Хотелът сега се пълни за празниците и малко са онези, които си тръгват. Ще говорим със заминаващите, ще им вземем проби от слюнката, дори пръстови отпечатъци, но не можем да им попречим да напуснат страната. Ако решим да направим това, то към тях трябва да ни насочва много сериозно подозрение. Да поискаме списък на чужденците, които са били в хотела по времето на убийството, а онези, които са дошли след това, да оставим на мира! Да си опростим работата!
— А ако се окаже не толкова просто? — рече Елинборг.
— Не мисля, че някой от гостите на хотела знае за извършеното убийство — намеси се Сигурдур Оли.
Той също искаше да се прибере вкъщи. Жена му Бергтора му се беше обадила привечер да го пита дали вече не е тръгнал. Сега било точното време и тя го чакала. Сигурдур Оли веднага разбра за какво „точно време“ става дума. Опитваха се да си родят дете, но нещо все не се получаваше и Сигурдур Оли дори бе споделил с Ерлендур, че са започнали да мислят за оплождане инвитро. „Не трябва ли да им занесеш буркана?“ — бе попитал Ерлендур. „Какъв буркан?“ — не разбра Сигурдур Оли. „Абе, онзи, дето го пълниш сутрин.“ Сигурдур Оли го бе изгледал неразбиращо, преди да проумее за какво говори Ерлендур. „Не трябваше да ти казвам за това!“ — бе изръмжал той.
Ерлендур отпи от лошото на вкус кафе. Тримата седяха в стаята за почивка на персонала долу в мазето. Суматохата беше приключила, полицаите и експертите си бяха отишли, стаичката на убития беше запечатана. Ерлендур нямаше никаква бърза работа. Нямаше къде да отиде, освен в мрачното си жилище в блока. Коледата не го интересуваше. Беше си взел почивка няколко дни, през които нямаше какво да прави. Ако дъщеря му наминеше, щяха да си приготвят пушен агнешки бут. Понякога брат й идваше с нея. Иначе Ерлендур седеше и четеше, но това той, тъй или инак, си го правеше винаги.
— Вие би трябвало да се прибирате по домовете — каза той. — Аз мисля да се помотая тук още малко. Да видя дали ще успея да поприказвам с шефа на рецепцията, който е толкова зает.
Елинборг и Сигурдур Оли се изправиха.
— Ще се оправиш ли? — попита Елинборг. — Не искаш ли просто да си отидеш вкъщи? Идва Коледа и…
— Абе, какво ви става на вас със Сигурдур Оли? Защо не ме оставите на мира?
— Коледа е — каза Елинборг и въздъхна. Поколеба се, после отсече: — Забрави!
След което двамата със Сигурдур Оли си тръгнаха.
Известно време Ерлендур седя умислен. Чудеше се за това, което Сигурдур Оли го беше попитал — къде щял да бъде за Коледа. Мислеше си за загрижеността на Елинборг. Представи си апартамента, в който живееше, креслото, вехтия си телевизор и наредените по цялата стена книги.
Понякога си купуваше бутилка шартрьоз за Коледа. С чашка до себе си, седеше и четеше за хорските премеждия и за смъртта през времената, когато хората са ходели навсякъде пеш и коледните празници са били едни от най-опасните периоди в годината. Хората не са искали да се отказват да навестят обичните си приятели и са се борели с природата, загубвали са се и са загивали. И в домовете им рождението на Спасителя се е превръщало в кошмар. Някои са ги намирали. Други — не. Никога не са успявали да открият телата им.
Това бяха коледните приказки на Ерлендур.
Шефът на рецепцията беше съблякъл хотелските си униформени дрехи и си слагаше палтото, когато Ерлендур го откри в съблекалнята. Човекът каза, че бил смъртно уморен и искал да се прибере вкъщи като всички останали. Да, бил чул за убийството, направо ужас, но не знаел с какво можел да помогне в случая.
— Както разбрах, ти си го познавал по-добре от другите в хотела — каза Ерлендур.
— Не, не е вярно — рече шефът на рецепцията и уви дебел шал около врата си. — Кой ти каза това?
— Бил е на твое разпореждане, не е ли така? — отвърна Ерлендур, без да отговори на въпроса.
— На мое разпореждане, да, вероятно. Той беше портиер. Аз отговарям за рецепцията и регистрацията, сигурно знаеш вече това. Имаш ли представа до колко работят магазините тази вечер? — попита, сякаш не го беше много еня за Ерлендур и неговите въпроси.
Това вбеси полицая. Вбеси го и друго, май на никого не му дремеше за съдбата на човека долу в мазето.