Ерлендур бе лежал буден до сутринта в непрогледния мрак. Когато най-после стана и погледна през прозореца на хотелската си стая, установи, че тази Коледа нямаше да е безснежна. Снегът навън валеше обилно. Виждаше се добре на светлината от уличните лампи. Гъстият сняг се отразяваше от уличното осветление и сякаш образуваше бял екран специално за Бъдни вечер.
Ева Линд му бе пожелала довиждане още на стълбите към мазето. Каза му, че ще се видят вечерта в апартамента на Ерлендур, на Бъдни вечер. Щяха да си сварят агнешки бут. Когато Ерлендур се събуди, започна да се чуди какво да й подари за Коледа. Откакто тя прекарваше Коледа при него, той й бе подарявал различни дреболии. Тя пък му подаряваше чорапи, за които си признаваше, че е откраднала. Един път му връчи ръкавици, за които твърдеше, че купила сама, и тях той много скоро загуби някъде. Ева никога не го попита за тях. Може би това харесваше най-много у дъщеря си — тя никога не питаше за нищо, освен ако не беше истински важно.
Сигурдур Оли му се обади, за да му даде исканата информация. Не беше много, но засега бе достатъчно. Ерлендур не знаеше какво точно търси, но му се стори, че си заслужава усилията да провери догадката си.
Наблюдава известно време, също като предния път, как момичето на етажа върши работата си, докато тя не го забеляза. Не се учуди, че го вижда.
— А, вече си станал? — каза тя, сякаш той беше един от най-мързеливите гости на хотела.
— Не можах да спя — обясни той. — Всъщност си мислех за теб през цялата нощ.
— За мен? — отвърна Осп и сложи куп кърпи в количката за мръсно бельо. — Надявам се не нещо мръснишко. До гуша ми е дошло от простащина в този хотел.
— Не — каза Ерлендур. — Нищо мръснишко.
— Дебелия ме пита дали не съм ти подшушнала някоя глупост. А готвачът ми крещя, сякаш съм откраднала нещо от шведската му маса. Знаеха, че съм говорила с теб.
— По някакъв начин всички знаят всичко за всички в този хотел — отвърна Ерлендур. — А на практика никой нищо не казва за никого. Трудно е да се разбереш с такива хора. Като теб например.
— Като мен?
Осп влезе навътре в стаята, която почистваше в момента, и Ерлендур я последва също както миналия път.
— Казваш всичко, което знаеш, и човек ти вярва, защото изглежда, че се държиш почтено и говориш истината. Обаче излиза, че казваш само част от онова, което знаеш, а това си е все едно да излъжеш. За нас това е много сериозно. За нас полицаите. Такава лъжа. Разбираш ли за какво говоря?
Осп не отговори. Беше заета със смяната на бельото на леглото. Ерлендур наблюдаваше движенията й. Не можеше да отгатне за какво си мисли. Осп се държеше така, сякаш полицаят не беше в стаята, все едно че можеше да го отърси от себе си, ако се направи, че ченгето не съществува.
— Ти, например, не ми каза, че имаш брат — подхвана Ерлендур.
— За какво да ти казвам това?
— Защото той е затънал в проблеми.
— Той не е затънал в никакви проблеми.
— Не заради мен — каза Ерлендур. — Не аз съм го вкарвал в проблемите. Но си има такива и винаги търси сестра си, когато има нужда от помощ.
— Не разбирам накъде биеш — отвърна Осп.
— Ами да ти кажа тогава — продължи Ерлендур. — Бил е прибиран на топло два пъти, не за дълго, за взлом и кражба. Това са типични за дребните престъпници начини за незаконно облагодетелстване. Типични за наркоманите, които дължат пари. Той вече е минал на най-скъпите наркотици и никога не му стигат парите. Но дилърите не се колебаят, когато става въпрос за стоката. Хващали са го повече от веднъж и са го пребивали. Един път дори са го заплашвали, че ще му чупят коленете с ковашки чук. Ето защо той трябва да прави и други неща, различни от това да краде, само за да си набави дрога. Трябва да намери пари и за дълговете си.
Осп остави чаршафите.
— Върши разни неща, за да си осигури пари за дрога — рече Ерлендур. — Ти вероятно знаеш какви. Такива, каквито тия деца правят. Децата, превърнали се в пропаднали наркоманчета.
Осп не каза нищо.
— Разбираш ли сега за какво говоря?
— Стина ли ти каза това? — попита Осп. — Видях я вчера тук в хотела. Често съм я виждала тук. Ако някоя може да се нарече курва, то това е тя.
— Тя нищо не ми е казала — подхвана Ерлендур, като не позволи на Осп да промени темата. — Не е минало много време, откакто брат ти е бил долу в мазето, където е живял Гвюдлойгур. Дори може да се каже, че е бил там и след убийството му. В дъното на коридора е доста мрачно и там никой не ходи. Може да се предположи, че е бил там съвсем наскоро. Все още се усеща миризмата след него, поне я усещат онези, които я познават добре. Онези, дето пушат хашиш, гълтат амфетамини и топят хероин.