Осп го гледаше втренчено. Ерлендур не разполагаше с кой знае колко, когато отиде да се види с нея, само с това, че нишата в коридора на мазето беше старателно изчистена. Но по реакцията й видя, че казаното от него не е далеч от истината. Обмисляше дали да не рискува и да отиде по-надалеч в предположенията си, поколеба се няколко мига, после реши да действа.
— Намерихме също и тютюн за дъвчене, който е останал от него — каза той. — От дълго време ли използва тютюн за дъвчене?
Осп все още го гледаше втренчено, без да отрони и дума. След малко сведе глава надолу към леглото и чаршафа, който държеше в ръцете си. Гледа продължително време надолу, сякаш решаваше дали да се предаде, накрая остави чаршафа да падне от ръцете й върху леглото.
— Откакто навърши петнайсет години — рече Осп толкова тихо, че Ерлендур едва я чу.
Чакаше я да продължи, но това не се случи. Стояха един срещу друг в хотелската стая и никой от двамата не нарушаваше тишината. След малко Осп въздъхна тежко и седна на леглото.
— Той никога няма пари — каза тя тихо. — Дължи на всички. Постоянно. Заплашиха го, че ще го пребият, и въпреки това продължава да задлъжнява. Понякога намира пари и плаща някаква част от дълговете. Мама и татко отдавна вдигнаха ръце от него. Изхвърлиха го, когато беше на седемнайсет. Пращаха го на рехабилитации, но той бягаше. Веднъж не се прибра цяла седмица и те пуснаха обява за издирване във вестниците. Но на него му беше все едно. Оттогава скита. Аз съм единствената от семейството, която има някаква връзка с него. Понякога го пускам зимно време долу в мазето. Спи там в нишата, когато трябва да се крие. Забраних му да носи наркотици, но не мога да се оправя с него. Никой не може.
— Давала ли си му пари? За да плаща на тия хора?
— Понякога, но никога не е достатъчно. Те отидоха вкъщи при мама и татко, заплашиха ги с най-лоши неща, потрошиха колата на татко. Родителите ми се опитват да плащат, за да се отърват от рекетьорите, но дълговете му просто са огромни. Слагат някакви лихви, направо абсурдни. Когато родителите ми се обадят в полицията, ченгетата като теб им казват, че нищо не могат да направят, защото това били само заплахи. Изглежда си е съвсем наред да заплашваш хората.
Тя погледна Ерлендур.
— Ако убият татко, може би тогава ще започнете да разследвате.
— Познаваше ли той Гвюдлойгур? Твоят брат? Те би трябвало да са се познавали. От коридора в мазето.
— Познаваха се — отвърна Осп мрачно.
— В какви отношения бяха?
— Гюли му плащаше за… — Осп млъкна.
— За какво?
— За разни неща, които брат ми правеше за него.
— Сексуални неща?
— Да, сексуални.
— Ти откъде знаеш?
— Брат ми ми каза.
— Той бил ли е при Гвюдлойгур онзи следобед?
— Не знам. Не съм го виждала от доста дни, не след… — Тя млъкна отново. След малко каза: — Не съм го виждала, откакто Гвюдлойгур беше намушкан. Не ми се е обаждал.
— Мисля, че той е бил долу в коридора съвсем наскоро. След като Гвюдлойгур беше убит.
— Не съм го виждала.
— Мислиш ли, че той е нападнал Гвюдлойгур?
— Не знам — отвърна Осп. — Знам само, че той никога не е нападал никого. Той постоянно бяга и сега със сигурност бяга и заради това тук, макар да не е направил нищо. Той не би могъл да направи никому нищо.
— И ти не знаеш къде е?
— Не. Не съм го чувала.
— Знаеш ли дали е познавал онзи британец, за когото ти споменах, Хенри Уапшот? Този с детското порно?
— Не, не го е познавал. Или поне така мисля. Защо питаш?
— Брат ти хомосексуален ли е?
Осп го погледна.
— Знам, че би направил всичко за пари — каза момичето. — Но не мисля, че е гей.
— Ще му кажеш ли, че искам да говоря с него? Ако е забелязал нещо долу в мазето, трябва да ми го каже. Трябва да го питам и за връзката му с Гвюдлойгур. Искам да знам дали го е срещал в деня, в който Гюли беше убит. Ще направиш ли това за мен? Да му кажеш, че се налага да говоря с него?
— Мислиш ли, че той е извършил това? Че е убил Гвюдлойгур?
— Не знам — отвърна Ерлендур. — Ако не го чуя много скоро, ще го обявя за издирване.