— Моят асистент ми каза, че ме отъждествявате с баща ви.
Тя пребледня.
— Това трябваше да е тайна!
— Аз го попитах, Сам. А той винаги ми казва истината.
— Щом ми напомняте на баща ми, щом искам да спя с вас, значи сигурно искам да спя…
— Сам…
— Със собствения си баща! Сигурно се отвращавате от мен!
— Не, просто мисля, че сте объркана. Нуждаете се от помощ. Трябва да се консултирате с…
Но Сам не ме остави да се доизкажа. Отново разплакана, засрамена и обзета от истерия, тя избяга от стаята.
Повече не я видях. Същата сутрин не се появи на лекцията. След няколко дни получих известие от учебния отдел, че е прекъснала семестъра.
И я забравих.
Лятото свърши. Дойде есента. Една дъждовна нощ през ноември, беше вторник, двамата с жена ми гледахме по телевизията окончателните резултати от президентските избори и се тревожехме за нашия кандидат.
В три часа сутринта телефонът иззвъня. Никой не звъни в такъв час, освен ако…
Тъкмо се бях навел да си взема бира от хладилника. Стреснат от звъна, подскочих и си ударих главата. Обърнах се, като разтривах удареното място, и видях как Джийн влезе забързано от хола и се запъти към кухненския телефон.
— Сигурно е някой приятел. Нали знаеш, заради изборите.
Джийн вдигна слушалката.
— Ало? — Тя се намръщи и прикри микрофона с ръка. — За теб е. Някаква жена.
— Моля?
— Млада е. Попита за господин Инграм.
— По дяволите, това е някоя студентка.
— В три часа сутринта?
Едва не забравих да затворя хладилника. Отворих ядосано бирата си. Бракът ми е щастлив. Признавам, имали сме разногласия. Като всяка друга двойка. Но сме ги преодолели и сега сме щастливи. Джийн е на трийсет и пет, привлекателна, умна и търпелива. Но в онзи момент вярата й в мен бе поставена на изпитание. За да се обади в три часа сутринта, тази жена би трябвало да ми е ужасно близка.
— Сега ще разберем. — Грабнах слушалката. За да докажа невинността си пред Джийн, казах грубо: — Да, какво?
— Чух ви. — Печалният женски глас беше тих и трепереше.
— Кой се обажда? — попитах разгневено.
— Аз съм.
По линията се чу пращене.
— Коя сте вие, по дяволите? Просто ми кажете името си.
— Сам.
Краката ми се подкосиха. Облегнах се на стената.
Джийн ме гледаше.
— Какво има? — Очите й се присвиха от подозрение.
— Сам, сега е три часа сутринта. Какво толкова важно имате да ми казвате, че не можете да изчакате и да ми се обадите в университета?
— Три? Не може да бъде. Не, сега е един часа.
— Три е. За бога, Сам, много добре знам колко е часът!
— Моля ви, не се ядосвайте. Преди малко чух по радиото, че е един часа.
— Откъде се обаждате, Сам?
— От Бъркли.
— Калифорния? Тя се намира в друг времеви пояс. Тук времето е с два часа напред. Сега е три часа.
— Май съм забравила.
— Но това е абсурдно. Да не сте пияна? Кажете, пила ли сте?
— Не точно.
— Какво, по дяволите, означава не точно?
— Изпих някакви хапчета. Не съм сигурна какви бяха.
— Исусе!
— После ви чух. Вие ми говорехте.
— Не! Вече ви обясних, че се заблуждавате. Гласът ми не е реален. Въобразявате си…
— Напротив. Казахте ми, че искате да спите с мен. Казахте ми да дойда при вас.
— В Айова? Не. Не го правете. Трябва да разберете. Аз не ви изпращам телепатични послания.
— Лъжете! Кажете защо ме лъжете!
— Кълна се, че не искам да спя с вас! Радвам се, че сте в Бъркли. Стойте си там. Потърсете помощ. Господи, не разбирате ли? Онези хапчета. Те ви карат да чувате моя глас. Карат ви да халюцинирате.
— Аз…
— Повярвайте ми, Сам. Не ви изпращам телепатични послания. Преди да се обадите, дори не знаех, че сте в Бъркли. Вие се намирате на две хиляди мили от мен. Вашите предположения са невъзможни. Сам…
Но връзката беше прекъснала. Стомахът ми се сви. Бях уплашен. Преглътнах мъчително и затворих, разтреперан телефона.
Джийн ме гледаше намръщено.
— Коя е тази Сам? И иска да спи с теб? В три часа сутринта? Я кажи, какви игри играеш?
— Никакви. — Отпих от бирата си, но гърлото ми остана сухо. — По-добре седни. Ще ти донеса бира.
Джийн сложи ръце на кръста си.
— Не е това, което си мислиш. Но е лошо. Уплашен съм.
Подадох й нейната бира.
— Един ден миналата пролет отидох в осем часа сутринта в университета и…
Джийн изслуша разказа ми с нарастващо безпокойство. След това ме накара да й опиша Сам и когато разбра колко невзрачна и безлична изглежда, някак се успокои.
— Казваш ми истината, нали?
— Честна дума.
Джийн ме наблюдаваше изпитателно.
— И не си я предизвиквал по никакъв начин?