— Или от сперма, само за да дам друг пример — каза госпожа Вазиле Коцо, изчервявайки се.
Беше рано да се връща вкъщи в Маринела и затова Монталбано реши да се отбие в полицейското управление, за да види дали няма нещо ново.
— Ах, комисерийо! Ах, комисерийо! — каза Катарела веднага щом го видя. — Вие сте тук? Поне десетина души тилифонираха! Всички пирсонално вас лично ви търсеха! Аз не знаех, че вие ще дойдете, и на всички им казах да тилифонират утре сутринта! Какво направих, добро или зло, комисерийо?
— Добре си направил, Катаре, не се притеснявай. Знаеш ли за какво са ме търсили?
— Всичките бяха хора, които казваха, че са познати на убитата госпожа.
На масата в стаята му Фацио беше оставил найлоновата торбичка, в която се намираха конфискуваните документи от стая 118. До нея бяха листчетата със съобщенията за телефонните обаждания, които директорът Пицота беше предал на Гало. Комисарят седна, извади най-напред от торбичката бележника и го разлисти. Микела Ликалци го беше водила подредено, каквато беше стаята й в хотела — срещите, телефонните обаждания, които е трябвало да направи, местата, на които да отиде, всичко беше отбелязано ясно и прецизно.
Доктор Паскуано беше казал, и за това Монталбано беше съгласен с него, че жената е била убита в нощта между сряда и четвъртък. Затова веднага погледна страницата за сряда, последния ден от живота на Микела Ликалци. „16 ч.: да се обадя на мебелиста Ротондо; 16:30 ч.: да се обадя на Емануеле; 17 ч.: среща с Тодаро, растения и градини; 18 ч.: Анна; 20 ч.: вечеря със семейство Васало.“
Госпожата обаче беше поела и други ангажименти за четвъртък, петък и събота, без да знае, че някой щеше да й попречи да ги изпълни. В четвъртък е трябвало да се срещне, все така следобеда, с Анна, с която се е налагало да отиде при Локонте (в скоби: пердета), за да може след това да завърши деня, вечеряйки с някой си Маурицио. В петък е трябвало да се види с електротехника Ригучо, да се срещне отново с Анна и след това да отиде на вечеря в семейство Канджалози. На страницата за събота беше отбелязано само: „16:30 ч.: полет от Пунта Раизи за Болоня“.
Бележникът беше голям формат, а телефонната рубрика предвиждаше по три страници за всяка буква от азбуката, но въпреки това записаните телефонни номера бяха толкова много, че госпожата понякога е трябвало да изписва номерата на двама различни души на един и същи ред.
Монталбано сложи настрани тефтера и извади останалите документи от плика. Нищо интересно, фактури и разписки: всяка пара, изхарчена за изграждането и обзавеждането на малката вила, беше педантично подплатена с платежни документи. В една тетрадка с квадратчета, която изглеждаше като готова за данъчна проверка, госпожа Микела беше описала в колона всички покупки. Имаше и една чекова книжка, издадена от Банко Пополаре в Болоня, от която беше останал само кочанът. Монталбано намери и билет Болоня — Рим — Палермо отпреди шест дни, както и другия за връщане Палермо — Рим — Болоня, за събота в шестнайсет и трийсет часа.
Нито помен от лична кореспонденция или персонална бележка. Реши да продължи работата си вкъщи.
5.
Не му оставаше друго за преглеждане, освен съобщенията за телефонните обаждания. Комисарят започна с тези, които Микела е събирала в малкото писалище на хотелската си стая. Бяха около четирийсет и Монталбано ги групира според името на човека, който я беше търсил. Купчинките, които накрая се оказаха по-високи от другите, бяха три. Някаква жена Анна й се е обаждала през деня и обикновено е оставяла съобщение на Микела да я потърси веднага щом се събуди или когато се върне. Някакъв мъж, Маурицио, два или три пъти сутрин беше звънял, но по навик е предпочитал да го прави късно през нощта и винаги я е молел тя да му се обади. Третият също беше някакъв мъж на име Гуидо и е телефонирал от Болоня, също нощем, но за разлика от Маурицио, не е оставял съобщения.
Листчетата, които директорът Пицота беше дал на Гало, бяха двайсет — всичките обаждания, откакто Микела беше излязла следобеда в сряда от хотела, чак до обявяването на смъртта й. В сряда сутринта обаче, в часовете, които госпожа Ликалци е използвала за сън, към десет и половина за нея е питал обичайният Маурицио, а след малко същото е направила и Анна. Към девет вечерта, все така в сряда, Микела е била потърсена от госпожа Васало, която се е обадила отново час по-късно. Анна е телефонирала пак малко преди полунощ.