Не му се спеше и затова си легна с книга, един от романите на Марко Деневи, аржентински писател, който много му харесваше.
Когато вече очите му се затваряха за сън, остави книгата и загаси лампата. Както често правеше, преди да заспи, си помисли за Ливия. И внезапно се озова седнал в средата на леглото и напълно разсънен. О, Исусе, Ливия! Не й се беше обаждал от нощта на бурята, когато се престори, че линията с прекъснала. Естествено, Ливия не му беше повярвала, тъй като и тя повече не му се обади. Трябваше веднага да оправи нещата.
— Ало? Кой се обажда? — каза със сънен глас Ливия.
— Любов моя, Салво съм.
— Ама остави ме да спя!
Тряс. Монталбано остана известно време със слушалката в ръка.
Беше осем и половина сутринта, когато влезе в полицейското управление, носейки със себе си документацията на Микела. След като Ливия не пожела да говори с него, го хванаха нервите и повече не можа да затвори очи. Не се наложи да привиква Анна Тропеано, защото Фацио веднага му каза, че жената дошла в осем часа и оттогава го чакала.
— Слушай, искам да разбера всичко за един строителен инженер от Вигата, който се казва Аурелио ди Блази.
— Всичко, ама всичко? — попита го Фацио.
— Всичко, ама всичко.
— Всичко, ама всичко, за мен означава дори клюките и одумките.
— Дори и за мен означава същото.
— И с колко време разполагам?
— Хей, Фацио, на профсъюзен деятел ли искаш да ми се правиш? Два часа са ти достатъчни и дори предостатъчни.
Фацио с възмутено изражение измери с поглед началника си и излезе, без да му каже дори „приятен ден“.
В нормално състояние Анна Тропеано трябва да беше красива трийсетгодишна жена, с много черни коси, мургава кожа, големи блестящи очи, висока и приятно закръглена. Сега обаче изглеждаше със смъкнати рамене, подути и зачервени очи, а цветът на кожата й отиваше към пепеляво.
— Може ли да пуша? — попита го веднага щом седна.
— Разбира се.
С треперещи ръце запали цигара. Опита да се усмихне, по усмивката й се оказа лошо копие на истинската.
— Отказах ги преди седмица. От вчера вечерта досега обаче съм изпушила поне три пакета.
— Благодаря ви за спонтанното идване. Наистина имам нужда да разбера много неща за нея.
— Тук съм.
Вътрешно комисарят въздъхна с облекчение. Анна беше силна жена, която нямаше нито да ридае, нито да припада. Факт е, че кръвта му кипна веднага щом тази жена се появи на вратата му.
— Дори въпросите ми да ви се сторят странни, въпреки това ми отговорете на тях, моля ви.
— Разбира се.
— Омъжена?
— Кой?
— Вие.
— Не, не съм. Нито разделена или разведена. И дори не съм годеница, ако искате да знаете всичко. Живея сама.
— Защо?
Макар че Монталбано я беше предупредил, Анна за миг изпита колебание дали да му отговори на толкова личен въпрос.
— Мисля, че нямах време да помисля за себе си. Комисарю, година преди да завърша висшето си образование, баща ми умря. Покоси го инфаркт, нищо, че беше много млад. Година след като се дипломирах, загубих и мама. Наложи се да се грижа за сестричката ми, Мария, която сега е на двайсет и девет години и е омъжена в Милано, и за брат ми Джузепе, който работи в банка в Рим и е на двайсет и седем години. Аз съм на трийсет и една. Но освен всичко това си мисля, че не съм срещнала и подходящия човек.
Не изпитваше болка, дори изглеждаше малко по-спокойна. Фактът, че комисарят не беше подхванал веднага темата, й подейства като пауза за поемане на дъх. Монталбано си помисли, че е по-добре да не навлиза веднага в дълбоките води.
— Тук, във Вигата, в къщата на родителите си ли живеете?
— Да, татко я беше купил. Представлява нещо като малка вила, веднага на влизане в Маринела. Превърна се обаче в много голяма за мен.
— Тази вдясно, веднага след моста ли?
— Да, тази.
— Минавам покрай нея поне два пъти на ден. Аз също живея в Маринела.
Анна Тропеано го гледаше леко озадачена. Какво странно ченге!
— Работите ли?
— Да, преподавам в Природо-математическата гимназия в Монтелуза.
— Какво преподавате?
— Физика.
Монталбано я погледна с възхищение. В училище по физика винаги беше между две и две и половина като оценки, но ако в онези времена беше имал такава учителка, може би щеше да се изравни с Айнщайн.