Выбрать главу

— Кога се връщате във Вигата?

— Следващия четвъртък.

— Отбийте се при мен. Благодаря ви.

Монталбано се отнесе нанякъде, в смисъл че тялото му остана седнало, но главата му беше другаде.

— Какво да правя, да се върна след малко ли? — попита го примирен Фацио.

— Не, не. Говори.

— И така, докъде бях стигнал? Ах, да. Строителен инженер, но не строи със своя фирма. Живее във Вигата, улица „Лапорта“ №8, женен за Тереза Кардило Дали, домакиня, но заможна. Собственик на голям земеделски терен в Рафадали, провинция на Монтелуза, с прилежащата към него изполичарска къща, която той е направил обитаема. Има два автомобила, мерцедес и фиат темпра. Има две деца, момче и момиче. Момичето се казва Мануела, трийсетгодишна, омъжена е в Холандия за търговец. Имат две деца — Джулиано, на две годинки, и Доменико, на една. Живеят…

— Сега ще ти размажа физиономията — каза Монталбано.

— Защо? Какво съм направил? — попита с престорена наивност Фацио. — Не ми ли казахте, че искате да знаете всичко за всеки?

Телефонът звънна. Фацио се ограничи само в издаването на стон и вдигане на очите си към тавана.

— Комисарю? Емануеле Ликалци съм. Обаждам се от Рим. Самолетът от Болоня тръгна с два часа закъснение и изпуснах връзката Рим — Палермо. Ще пристигна към три часа следобед.

— Не се безпокойте. Ще ви изчакам.

Погледна Фацио, а той — него.

— Има ли още много от тази досада?

— Почти свърших. А синът му се казва Маурицио.

Монталбано се поизпъна върху стола и наостри слух.

— Трийсет и една годишен, студент.

— На трийсет и една?!

— Точно така. Изглежда леко малоумен. Живее в дома на родителите си. Това е всичко.

— Не, сигурен съм, че това не е всичко. Продължавай.

— Хъм, става въпрос за слухове…

— Ти не се притеснявай.

Беше очевидно, че Фацио се забавляваше, защото в тази игра с началника си той държеше в ръцете си по-добрите карти.

— И така. Инженер Ди Блази е втори братовчед на доктор Емануеле Ликалци. Госпожа Микела е станала част от семейство Ди Блази. И Маурицио е загубил ума си по нея. За хората от градчето са се превърнали в посмешище особено когато госпожа Ликалци се разхождала из Вигата, а той я следвал с изплезен език.

Значи, Анна Тропеано не беше поискала да му каже името на Маурицио.

— Всички онези, с които говорих — продължи Фацио, — ми казаха, че е добродушен. Добър де, но малко балама.

— Добре, благодаря ти.

— Има и още нещо — каза Фацио и беше ясно, че е на път да изстреля най-големия си фойерверк, най-силния, както се прави по време на заря. — Изглежда, че този младеж от сряда вечерта е изчезнал. Не знам дали се изразих добре.

* * *

— Ало, доктор Паскуано? Монталбано съм. Имате ли новини за мен?

— Няколко. Готвех се да ви се обадя.

— Казвайте.

— Жертвата не е била вечеряла. Или поне много малко, един сандвич. Имала е прекрасно тяло, отвътре и отвън. Много здрава, като съвършен механизъм. Не е пила, нито е поела наркотични вещества. Смъртта е настъпила от задушаване.

— Това ли е всичко? — каза разочаровано Монталбано.

— Не. Без съмнение е имала сексуален акт.

— Била ли е изнасилена?

— Не мисля. Имало е много дълбоко проникване във вагината, как да кажа, интензивно. Но няма следи от семенна течност. След това е имало и анален акт, също много дълбок и без семенна течност.

— Откъде знаете, че не е била изнасилена?

— Много просто — за да се подготви аналното проникване, е използван омекотяващ крем, може би един от тези хидратиращи кремове, които жените държат в баните си. Някога да сте чували за изнасилвач, който се притеснява жертвата му да не изпитва болка? Не, повярвайте ми, госпожата е била съгласна. А сега ви оставям, в най-скоро време ще ви съобщя и другите детайли.

Комисарят имаше изключителна фотографска памет. Затвори очи, сложи ръцете си на главата и се концентрира. Не след дълго ясно видя кутийката с хидратантния крем и капачето му, поставено до него, последния отдясно на поставката в разхвърляната баня във виличката.

* * *

На улица „Лапорта“ №8 върху табелката на домофона беше написано „Инж. Аурелио ди Блази“ и толкова. Позвъни, отговори му женски глас:

— Кой е?

По-добре да не поставя госпожата нащрек, в тази къща, изглежда, и без това бяха на тръни.