— Простете ми — каза Ликалци, сядайки на фотьойла. — Не предполагах… Ужасно е да се умре по този начин. Убиецът е притискал лицето й към матрака, нали?
— Да.
— Много обичах Микела. Знаете ли нещо? Беше се превърнала в дъщеря за мен.
Сълзите започнаха отново да бликат от очите му и той неумело ги избърса с кърпичката.
— Защо е искала точно тук да бъде построена тази виличка?
— Открай време, без да е виждала Сицилия, я беше издигнала в култ. Когато я посети, остана като омагьосана. Мисля, че искаше да си създаде някакво свое убежище. Виждате ли тази витринка? Там вътре са нейните неща, незначителни дреболии, които си беше донесла от Болоня. А това е доста показателно за нейните намерения, не ви ли се струва?
— Искате ли да проверите дали липсва нещо?
Докторът се изправи и отиде при остъкления шкаф.
— Може ли да го отворя?
— Разбира се.
Докторът дълго се взира, след това протегна ръката си и взе стария калъф на цигулката, отвори го, показа на комисаря инструмента, който беше вътре, затвори го, остави го на мястото му и затвори витринката.
— На пръв поглед ми се струва, че не липсва нищо.
— Госпожата е свирила на цигулка?
— Не. Не на цигулка, нито на какъвто и да е друг инструмент. Била е на дядо й по майчина линия, лютиер от Кремона. А сега, комисарю, ако сметнете за необходимо, разкажете ми всичко.
Монталбано му описа всичко — от катастрофата в четвъртък сутринта чак до онова, което му беше съобщил доктор Паскуано.
Емануеле Ликалци остана до края безмълвен, след това произнесе само две думи:
— Генетичен fingerprinting8.
— Извинете, но не говоря английски.
— Извинете ме. Мислех си за изчезването на дрехите и обувките й.
— Може би е с цел насочване към фалшива следа.
— Може и така да е. Но може и защото убиецът е бил принуден да се освободи от тях.
— Защото ги е нацапал ли? — попита Монталбано, мислейки за предположението на госпожа Клементина.
— Съдебният лекар каза, че няма следи от семенна течност, нали?
— Да.
— Това подсилва хипотезата ми, тоест убиецът не е искал да остави дори минимална следа от биологичен материал, чрез който да се направи, да го наречем, генетичен fingerprinting, ДНК изследване. Пръстовите отпечатъци може да се заличат, но как това да се направи със спермата, косите, космите? Убиецът се е опитал да почисти.
— Така е — каза комисарят.
— Извинете ме, но ако нямате друго да ми казвате, бих искал да си тръгна оттук. Започвам да усещам умората.
Докторът заключи вратата, а Монталбано върна по местата им лепенките, с които беше запечатана. Тръгнаха.
— Имате ли мобилен телефон?
Докторът му го подаде. Комисарят се обади на Паскуано и се договори с него за идентификацията на трупа в десет часа на следващия ден.
— Ще дойдете ли и вие?
— Би трябвало, но не мога, имам ангажимент извън Вигата. Ще ви изпратя един от моите хора, той ще има грижата да ви придружи. — Помоли го да спре и да го остави още при първите къщи от селището, имаше нужда да повърви пеша.
— А, комисерийо, комисерийо! С целия ми респект към вас, господин Лате, със „с“ накрая, се обажда три пъти, все по-ядосан. Трябва да му тилифонирате веднага пирсонално и лично вие.
— Ало, господин Латес? Монталбано съм.
— Най-после! Веднага елате в Монтелуза, началникът на полицията иска да говори с вас.
Затвори. Трябва да беше нещо сериозно, защото медът се беше изпарил от млякото.
Тъкмо палеше двигателя, когато видя да пристига служебната кола, шофирана от Галуцо.
— Имаш ли новини за господин Ауджело?
— Да, обадиха се от болницата, че ще го изписват. Отидох да го взема и го закарах вкъщи.
По дяволите началника на полицията и неговите спешни работи. Мина първо през Мими.
— Как си, неустрашими защитнико на капитала?
— Така ме боли главата, че от болката имам чувството, че ще се пръсне.