На връщане, вместо да се насочи към Монтелуза, пое по пътя за Фиака и пристигна в Маринела от обратната страна, по тази, по която обикновено минаваше, идвайки от Вигата. Отне му половин час повече, но за компенсация избегна преминаването си покрай къщата на Анна Тропеано. Беше убеден, че нищо нямаше да му попречи, за да спре, и щеше да постъпи като кретен с младата жена. Обади се на Мими Ауджело.
— Как се чувстваш?
— Много зле.
— Слушай, обратно на това, което ти казах, утре сутринта си остани вкъщи. Въпреки че случаят повече не е в нашата компетентност, ще изпратя Фацио да придружи доктор Ликалци.
— Какво означава, че повече не е в нашата компетентност?
— Началникът на полицията ме отстрани от разследването. Прехвърли го на шефа на оперативно-следствената служба.
— И защо?
— Защото две не е три. Трябва ли да предам нещо на сестра ти?
— За бога, не й казвай, че са ми разбили главата! Защото ще си помисли, че съм на смъртно легло.
— Остани си със здраве, Мими.
— Ало, Фацио? Монталбано съм.
— Какво има, комисарю?
Каза му да разпрати всички обаждания, които се отнасяха за случая, на оперативните работници от Монтелуза и му обясни също какво трябва да направи с Ликалци.
— Ало, Ливия? Салво съм. Как си?
— Горе-долу.
— Хей, би ли ми обяснила защо използваш този тон? Миналата нощ ми затвори телефона, без да ми оставиш време да поговоря с теб.
— А ти защо ми се обаждаш в такъв час на нощта?
— Но това беше единственият спокоен момент, с който разполагах!
— Ох, горкичкият! Държа да ти отбележа, че ти, поставяйки между нас бури, престрелки, засади, успя ловко да не отговориш на прецизния ми въпрос от сряда вечерта.
— Исках да ти кажа, че утре отивам да видя Франсоа.
— С Мими ли?
— Не. Мими не може, ударен е.
— О, боже! Опасно ли е ранен?
Тя и Мими си допадаха.
— Остави ме да довърша, де! Бил е ударен с камък по главата. Дребна работа, само три шева. Затова ще ходя сам. Сестрата на Мими иска да говори с мен.
— За Франсоа ли?
— Ами за кого друг?
— О, боже. Сигурно е зле. Сега ще й се обадя!
— Хайде пък и ти, тези си лягат с кокошките! Утре вечер веднага щом се върна, ще ти се обадя.
— Моля те, дръж ме в течение. Тази нощ няма да мигна от притеснение.
9.
Всеки разумен човек, дори и с повърхностни познания за пътната мрежа на Сицилия, за да отиде от Вигата в Калапиано, би хванал първо по магистралата за Катания, след това би се отклонил по пътя към Тройна, който се връщаше към вътрешността на острова и се изкачваше на хиляда сто и двайсет метра над морското равнище, за да се спусне след това на шестстотин петдесет и един метра височина към Каляно по нещо като черен път, който беше видял за пръв и последен път асфалтова настилка преди петдесет години, и накрая да стигне до Калапиано, преминавайки по шосе, което очевидно отказваше да бъде такова, имайки истинското желание отново да придобие вида на разбит полски път, какъвто някога е бил. Но това не беше всичко. Фермата на сестрата на Мими Ауджело и на съпруга й беше на четири километра от селото и дотам се отиваше по криволичеща чакълена ивица, по която даже козите изпитваха известна нерешителност да стъпят дори с едно копито. Да кажем, че това беше оптималният маршрут, този, по който Мими Ауджело винаги минаваше, а по него трудностите и неудобствата се появяваха само в последната отсечка.
Естествено, Монталбано не избра него, а реши да прекоси острова напряко, оказвайки се принуден още на първите километри да се движи по коларски пътища, по които малкото останали селяни прекъсваха работата си, за да гледат удивени тази дръзка кола, която преминаваше оттам. Щяха да кажат за нея на децата си вкъщи:
— Знаеш ли какво стана тази сутрин? Мина една кола!
Точно тази Сицилия обаче харесваше комисарят — изпръхнала, с малко зеленина, върху която изглежда (и беше) невъзможно да се живее, но където все още, макар и все по-рядко, имаше по някой човек с навуща, каскет и пушка на рамо, който да го поздрави от гърба на мулето си, приближавайки два пръста към козирката си.
Небето беше ведро, ясно и открито заявяваше намерението си да остане такова чак до вечерта, а и времето беше почти топло. Отворените прозорци не пречеха вътре в колата да се разнася пленителният аромат, проникващ през пакетите и пакетчетата, с които буквално беше затрупана задната седалка. Преди да тръгне, Монталбано мина през кафене „Албанезе“, където правеха най-хубавите сладкиши в цяла Вигата, и купи двайсет каноли, току-що направени, десет кила бисквити, соленки, сусамени сладки, палермитански сладки с греяно вино, шарени сладки „Рипосто“, желирани сладки под формата на плодчета и като завършек на всичко това и една пъстроцветна петкилограмова сицилианска торта „Касата“.