— Анна, извинявай, ама как си го разбрала?
— В осем го съобщиха по телевизията.
Но за какво говореше?
— По коя телевизия?
— „Телевигата“. Казаха, че началникът на полицията е поверил разследването на извършеното престъпление над Ликалци на шефа на оперативно-следствената служба.
Монталбано избухна в смях:
— Да не си мислиш, че ме засяга! Аз имах предвид нещо съвсем друго!
— Тогава ми кажи защо си толкова съкрушен?
— Извини ме, но някой друг път.
— Успя ли да се видиш със съпруга на Микела?
— Да, вчера следобед.
— Говори ли ти за своя неконсумиран брак?
— Знаела ли си го?
— Да, беше ми казала. Знаеш ли, Микела беше много привързана към него. При това положение хващането на любовник не е истинска изневяра. Докторът беше в течение.
В другата стая звънна телефонът и Анна отиде да се обади и се върна много развълнувана:
— Обади ми се една приятелка. Изглежда, шефът на оперативния отдел е отишъл в къщата на инженер Ди Блази и го е отвел в дирекцията на полицията в Монтелуза. Какво искат от него?
— Просто е, опитват се да разберат къде е изчезнал Маурицио.
— Значи, вече го подозират!
— Анна, това е най-естественото нещо. А господин Ернесто Пандзаки, шефът на оперативно-следствената служба, е абсолютно предсказуем човек. Хъм, благодаря за уискито и лека нощ.
— Ама така ли ще си тръгнеш?
— Извини ме, но съм уморен. Ще се видим утре.
Беше го обзела тежка и обсебваща вълна от лошо настроение.
Отвори вратата на дома си с леко подритване и се затича да вдигне телефона.
— Салво, що за свинщина! Що за приятел ми се пишеш!
Позна гласа на Николо Дзито, журналиста от „Свободна мрежа“, с когото го свързваше искрено приятелство.
— Вярна ли е тази история, че разследването вече не е твое? Не съм пуснал новината, защото исках първо да получа потвърждение от теб. Но ако е вярна, защо не си ми казал?
— Извинявай, Николо, случи се вчера късно вечерта. А рано тази сутрин тръгнах на път, ходих да видя Франсоа.
— Искаш ли да направя коментар по телевизията?
— Не, изобщо, благодаря ти. Ах, да ти кажа нещо, което със сигурност все още не знаеш, с което ще ти се отплатя. Господин Пандзаки е отвел за разпит в дирекцията на полицията строителния инженер Аурелио ди Блази от Вигата.
— Той ли я е убил?
— Не, но подозират сина му Маурицио, който е изчезнал същата нощ, когато е била убита Ликалци. Младежът е бил лудо влюбен в нея. А, има и още нещо. Съпругът на жертвата е в Монтелуза, в хотел „Джоли“.
— Салво, ако те изхвърлят от полицията, ще те взема на работа при мен. Гледай информационната емисия в полунощ. И благодаря, ей, много ти благодаря!
Лошото настроение му премина, докато оставяше слушалката.
Господин Ернесто Пандзаки си беше получил заслуженото, защото в полунощ всичките му ходове щяха да станат обществено достояние.
Нямаше никакъв ищах да яде. Съблече се, пъхна се под душа и дълго остана под него. Облече си чисти гащи и потник. Сега идваше ред на трудната част.
— Ливия…
— А, Салво, откога чакам обаждането ти! Как е Франсоа?
— Много добре, пораснал е на височина.
— Видя ли какъв прогрес има в говора? Всяка седмица, когато му се обаждам, говори все по-добре италиански. Започнал е много добре да се изразява, нали?
— Дори твърде добре.
Ливия не му обърна внимание, защото спешно трябваше да му зададе другия си въпрос:
— Франка за какво е държала да се види с теб?
— Искаше да поговорим за Франсоа.
— Твърде буен ли е? Не им се подчинява ли?
— Ливия, проблемът е друг. Може би сбъркахме, че го оставихме толкова дълго с Франка и съпруга й. Детето се е привързало към тях, каза ми, че повече не иска да ги изоставя.
— Той ли ти го каза?
— Да, напълно непринудено при това.
— Непринудено! Ама що за наивник си ти!
— Защо?
— Защото те са го подучили да говори така! Искат да ни го вземат! Имат нужда от безплатна работна ръка за фермата си, онези двама негодници!
— Ливия, ти злословиш.
— Не, така е, както ти казвам! Искат да остане при тях! А ти си безкрайно щастлив да им го оставиш!
— Ливия, опитай се да разсъждаваш.