— Разсъждавам, скъпи, много добре разсъждавам! И ще ти го покажа на теб и на онези двама крадци на деца!
Затвори. Без да си облича нищо отгоре, комисарят отиде да седне на верандата, запали цигара и най-накрая, след като часове наред я беше потискал, даде воля на тъгата си. Вече бяха загубили Франсоа, въпреки че Франка беше оставила на Ливия и на него да решат. Истината се оказа такава, гола и неприятна, същата, за която му беше говорила сестрата на Мими — децата не са пакети, които могат да се оставят на съхранение сега тук, после там. Не може да не се вземат предвид чувствата им. Адвокатът Раписарда, който се занимаваше от негово име с процедурата по осиновяването, му беше казал, че щяха да са нужни поне още шест месеца. И Франсоа щеше да има на разположение цялото време на света, за да пусне още по-дълбоки корени в семейство Галярдо. Ливия говореше нелепости, ако си мислеше, че Франка може да подучи Франсоа какви думи да му каже. Той, Монталбано, беше проследил погледа на Франсоа, когато се беше затичал към него, за да го прегърне. Спомняше си добре тези очи, от които прозираше страх и детска омраза. От друга страна, разбираше чувствата на детенцето, защото то вече беше загубило майка си и се страхуваше да не загуби и новото си семейство. В края на краищата той и Ливия бяха прекарали много по-малко време с малкия и затова не се искаше много образите им да избледнеят. Монталбано почувства, че никога, ама никога не би могъл да има куража да нанесе друга травма на Франсоа. Нямаше право на това. Нито пък Ливия. Детенцето беше изгубено завинаги. Що се отнасяше до него, той щеше да даде съгласието си то да остане с Алдо и Франка, които бяха щастливи да го осиновят. Почувства, че му става студено, изправи се и влезе вътре.
— Комисарю, спите ли? Фацио съм. Исках да ви информирам, че днес следобед направихме събрание. Написахме протестно писмо до началника на полицията. Всички го подписаха, начело с господин Ауджело. Ще ви го прочета: „Ние, долуподписаните, които сме част от полицейското управление за обществена сигурност във Вигата, осъждаме…“.
— Почакай, изпратихте ли го?
— Да, комисарю.
— Ама че сте тъпаци! Можехте да ме уведомите, преди да го изпратите!
— Защо, преди или след това — какво значение има?
— Щях да ви убедя да не правите подобна щуротия.
Наистина ядосан, прекъсна връзката.
Доста време му трябваше, преди да заспи. Един час след като се беше унесъл, се събуди, светна лампата и седна в средата на леглото. Сякаш някакъв проблясък беше отворил очите му. По време на огледа с доктор Ликалци във виличката се беше чуло нещо, някаква дума, звук, как до го наречем, различен. Какво беше това? Ядоса се на себе си:
— Ама какво те засяга? Разследването вече не е твое.
Угаси светлината и си легна отново.
— Както и Франсоа — добави горчиво.
10.
На следващата сутрин в полицейското управление почти целият личен състав беше налице: Ауджело, Фацио, Джермана, Гало, Галуцо, Джаломбардо, Торторела и Грасо. Липсваше само Катарела, но отсъствието му беше уважително, защото се намираше в Монтелуза на първата си лекция по информатика. Всички бяха с помръкнали лица, все едно беше Задушница, избягваха Монталбано, сякаш е заразен, и не го поглеждаха в очите. Бяха двойно обидени, най-напред от началника на полицията, който беше отстранил висшестоящия им от разследването само за да го оскърби, и след това от самия им началник, който беше реагирал лошо на тяхното протестно писмо до началника на полицията. Монталбано не само че не им благодари, както и да е, комисарят си беше такъв, но ги беше нарекъл и тъпаци, както ги уведоми Фацио.
И така, всички налице, но всички отегчени до смърт, защото, като се изключеше убийството на госпожа Ликалци, от два месеца не се случваше нищо съществено. Например на семействата Куфаро и Синагра, двете мафиотски шайки, които си оспорваха територията и заради които обикновено се налагаше да откриват с безупречно постоянство по един убит всеки месец (единия път някой от хората на Куфаро, другия път някой от тези на Синагра), изглежда, от известно време ентусиазмът им се беше изпарил. И всичко това, откакто Джозуе Куфаро, арестуван и светкавично покаял се за своите престъпления, беше изпратил в затвора Пепучо Синагра, който пък, арестуван и светкавично покаял се за своите престъпления, беше помогнал за вкарването в пандиза на Антонио Смека, братовчед на Куфаро, който, светкавично покаял се за своите престъпления, беше вкарал в беда Чико ло Кармине от фамилията Синагра, който…