Единствените гърмежи, които се бяха чули във Вигата, датираха отпреди месец, но те бяха от зарята по случай празника на свети Джерландо.
— Всичките мафиоти, които са номер едно, до един са в затвора! — беше възкликнал победоносно по време на многолюдната пресконференция началникът на полицията Бонети-Алдериги.
„Но баш босовете са на техните места“ — беше си помислил комисарят.
Тази сутрин Грасо, който беше заел мястото на Катарела, решаваше кръстословица, Гало и Галуцо „пляскаха“ карти, Джаломбардо и Торторела играеха на дама, а другите четяха или съзерцаваха стената. Направо кипеше усилен труд.
На бюрото си обаче Монталбано намери планина от бумаги, които чакаха да ги подпише, както и преписки за приключване. Дали това не беше префиненото отмъщение на неговите хора?
Неочаквано „гранатата“ избухна към тринайсет часа, когато комисарят, вече с изтръпнала дясна ръка, мислеше да отиде да обядва.
— Комисарю, госпожа Анна Тропеано пита за вас. Струва ми се развълнувана — каза Грасо, телефонистът от сутрешната смяна.
— Салво! О, боже мой! Във водещите заглавия на информационната емисия по телевизията казаха, че Маурицио е убит!
В полицейското управление нямаха телевизори и Монталбано изскочи от кабинета си, затичвайки се към близкото кафене „Италия“.
Фацио го догони:
— Комисарю, какво става?
— Убили са Маурицио ди Блази.
Собственикът на кафенето, Джелсомино, и двама клиенти гледаха със зяпнала уста телевизионното предаване, в което журналистът от „Телевигата“ говореше за случката.
— … и по време на този дълъг нощен разпит на инженер Аурелио ди Блази шефът на оперативно-следствената служба в Монтелуза господин Ернесто Пандзаки стига до хипотезата, че синът на Ди Блази, Маурицио, над когото бяха надвиснали сериозни подозрения за убийството на Микела Ликалци, би могъл да се укрива в селската им къща, намираща се на територията на Рафадали, собственост на семейство Ди Блази. Инженерът обаче твърдял, че синът му не се е скрил в нея, тъй като той самият предния ден ходил дотам, за да го търси. Към десет часа тази сутрин господин Пандзаки с шестима полицаи отива в Рафадали и започва старателно претърсване на къщата, която е доста голяма. Изведнъж един от полицаите забелязва, че някакъв мъж тича по склона на голия хълм, който е почти до къщата. Господин Пандзаки и неговите полицаи се втурват да го преследват, тогава попадат на пещерата, в която Ди Блази се е укривал. Господин Пандзаки, с разположените уместно за ситуацията полицаи, заповядва на мъжа да излезе с вдигнати ръце. Внезапно Ди Блази излиза навън, крещейки: „Накажете ме! Накажете ме!“, като заплашително размахва някакво оръжие. Един от полицаите прибързано открива огън и младият Маурицио ди Блази пада смъртоносно уцелен в гърдите от откоса. Призивът, почти по Достоевски, „Накажете ме!“ на младия мъж е повече от признание. Инженер Аурелио ди Блази е бил поканен да се обади на адвоката си. Върху него тегнат подозрения за съучастничество при бягството на сина му, завършил живота си по такъв трагичен начин.
Докато се появяваше снимката с конската физиономия на горкия младеж, Монталбано излезе от кафенето и се върна в полицейското управление.
— Ако началникът на полицията не те беше отстранил от разследването, този нещастен човечец със сигурност все още щеше да е жив! — каза ядосано Мими.
Монталбано не му отговори, влезе в стаята си и затвори вратата. В разказа на журналиста имаше огромно противоречие. Ако Маурицио ди Блази е искал да бъде наказан и ако толкова много е желаел това наказание, защо тогава в ръката си е държал оръжие, с което е заплашвал полицаите? Въоръжен мъж, който насочва пистолета си към тези, които искат да го арестуват, не мечтае за наказание, а се опитва единствено да се измъкне и избяга.
— Фацио съм. Може ли да вляза?
С удивление комисарят видя, че след Фацио влязоха и Ауджело, Гало, Галуцо, Джаломбардо, Торторела и дори Грасо.
— Фацио говори с един свой приятел от оперативно-следствената служба в Монтелуза — каза Мими Ауджело и кимна на Фацио да продължи.
— Знаете ли какво е било оръжието, с което младежът е заплашвал господин Пандзаки и неговите хора?
— Не.
— Една обувка. Неговата дясна обувка. Преди да падне, е успял да я хвърли срещу Пандзаки.