— Анна? Монталбано съм. Чух.
— Не може да е бил той, Салво! Убедена съм в това! Цялата тази работа е само една трагична грешка! Трябва да направиш нещо!
— Слушай, не ти се обаждам по този повод. Ти познаваш ли госпожа Ди Блази?
— Да. Говорили сме си няколко пъти.
— Отивай веднага при нея. Не съм спокоен. Не ми се иска да стои сама, когато мъжът й е в затвора, а синът й току-що е убит.
— Тръгвам веднага.
— Комисарю, може ли да ви кажа нещо? Приятелят ми от оперативно-следствената служба в Монтелуза се обади отново.
— И ти каза, че с историята за обувката е искал да се измайтапи, просто да се пошегува с теб.
— Така е, но е истина, разказана шеговито.
— Слушай, сега си отивам вкъщи. Мисля, че днес следобед ще остана в Маринела. Ако имате нужда от мен, обаждайте ми се вкъщи.
— Комисарю, трябва да направите нещо.
— Ама престанете всички да ми досаждате!
Подмина моста и продължи направо, нямаше желание за пореден път да го чуе и от Анна, че на всяка цена той трябва да се намеси. В ролята на какъв? Ето го пред вас неопетнения и безстрашен рицар! Ето ви Робин Худ, Зоро и нощния палач в лицето само на един човек — Салво Монталбано!
Апетитът отпреди малко му беше преминал, затова си напълни една чинийка от тези, които се поставят под чашите, със зелени и черни маслини, отряза си филия хляб и докато чоплеше храната, набра номера на Дзито.
— Николо? Монталбано съм. Можеш ли да ми кажеш дали началникът на полицията е свикал пресконференция?
— Насрочена е за днес, в пет следобед.
— Ти ще ходиш ли?
— Естествено.
— Направи ми една услуга. Попитай Пандзаки какво е било оръжието, с което Маурицио ди Блази ги е заплашил. А след като ти отговори, го попитай дали може да ти го покаже.
— Какво се крие зад това?
— Ще ти го съобщя, когато му дойде времето.
— Салво, може ли да ти кажа нещо? Тук всички сме убедени, че ако ти беше продължил разследването, Маурицио ди Блази все още щеше да е жив.
Започваше и Николо след Мими.
— Защо не вървите по дяволите!
— Благодаря ти. Виж, пресконференцията ще излъчваме директно.
Отиде и седна на верандата с книгата на Деневи в ръце. Но не успя да чете. В главата му пърхаше една мисъл, същата, която му беше хрумнала предишната нощ. Какво ли беше това странно, особено нещо, което беше видял или чул по време на огледа с доктора във виличката?
Пресконференцията започна точно в пет часа, защото Бонети-Алдериги беше маниак на тема точност („Тя е вежливостта на царете“, повтаряше винаги когато му се удадеше възможност, очевидно благородният му произход беше замаял главата му, виждаше се с корона на нея).
Тримата — началникът на полицията в средата, от дясната му страна Пандзаки, а от лявата — господин Латес, седяха зад една маса със зелена покривка. Зад тях на крак бяха шестимата полицаи, участвали в акцията. Докато лицата на униформените бяха сериозни и изопнати, тези на тримата началници изразяваха умерено задоволство, умерено, защото имаше убит човек.
Началникът на дирекцията на полицията взе пръв думата, като се ограничи само с това да възхвали Ернесто Пандзаки („човек, който е обречен на блестящо бъдеще“), да отдаде и на самия себе си поне минимално признание за това, че е взел решението да повери разследването на шефа на оперативно-следствената служба, който „беше съумял да разреши случая за двайсет и четири часа, докато на някои други хора, с вече остарелите им методи, кой знае колко време щеше да им трябва“.
Монталбано, седнал пред телевизора, удържа на противниковите удари, без да реагира дори мислено.
След това даде думата на Ернесто Пандзаки, който повтори съвсем същото, което комисарят вече беше чул от журналиста на „Телевигата“. Не се разпростря в подробности, изглежда, бързаше да си тръгне.
— Някой има ли въпроси? — попита господин Латес.
Един човек вдигна пръст:
— Сигурен ли сте, че младият мъж е извикал: „Накажете ме!“?
— Напълно сигурен. Два пъти. Всички го чухме. — И се обърна да погледне шестимата полицаи, които поклатиха глава в знак на съгласие. Изглеждаха като кукли на конци. — И то с какъв тон! — преувеличи Пандзаки. — Отчаян.
— За какво е обвинен бащата? — попита втори журналист.
— Съучастничество — каза началникът на полицията.