— Настанявайте се удобно — каза Монталбано. — Това не е официален разговор, а раздумка между приятели.
Мими и още двама или трима седнаха, а другите останаха на крак. Грасо, заместникът на Катарела, се подпря на касата на вратата, като надаваше ухо и към телефонната централа.
— Вчера господин Ауджело ми каза нещо, което ме нарани веднага щом разбрах, че Ди Блази е застрелян. Рече ми горе-долу следното — ако разследването беше останало в твоите ръце, в този час онзи млад човек все още щеше да е жив. Можеше да му отговоря, че началникът на полицията ме е отстранил от разследването и затова не нося никаква отговорност. Формално това е вярно, но господин Ауджело има право. Когато началникът на полицията ме повика, за да ми заповяда да не се занимавам повече с убийството на Ликалци, се поддадох на гордостта си. Не протестирах, не се опълчих, оставих го да разбере, че ако ме пита мен, може да иде да му го сложат отзад. И така заложих на карта живота на един човек. Защото е ясно, че никой от вас нямаше да стреля по клетия нещастник, който дори не беше с всичкия си.
Никога не го бяха чували да говори така, гледаха го слисано и със затаен дъх.
— Тази нощ мислих за това и взех решение. Ще си върна разследването.
Кой даде началото на ръкоплясканията? Монталбано обаче знаеше как да видоизменя вълнението си в ирония.
— Казах ви вече, че сте тъпаци, не ме карайте да ви го повтарям. Разследването — продължи той — вече е приключило. Затова, ако всички сте съгласни, ще трябва да процедираме, плувайки под вода, само с перископа отгоре. Длъжен съм да ви предупредя, че ако в Монтелуза го разберат, всеки от нас би могъл да си навлече сериозни неприятности.
— Комисар Монталбано? Емануеле Ликалци съм.
Монталбано си спомни, че предната вечер Катарела му беше казал, че се е обаждал докторът, но беше забравил.
— Извинете ме, но вчера вечерта имах…
— Ама, моля ви се! Освен това от вчера вечерта до днес нещата се промениха.
— В какъв смисъл?
— В смисъл че вчера в късния следобед получих уверение, че в сряда сутринта бих могъл да тръгна за Болоня с клетата Микела. Рано тази сутрин обаче ми се обадиха от дирекцията на полицията, за да ми кажат, че нещата трябва да се отложат, защото на тях им е нужно, и че погребението ще може да се извърши едва в петък. Затова реших да отпътувам и да се върна в четвъртък вечерта.
— Докторе, вие сигурно сте разбрали, че разследването…
— Да, разбира се, но нямах предвид разследването. Спомняте ли си, че се заговорихме и за колата, за туингото? Може ли вече да говоря с някого да я препродам?
— Вижте, докторе, нека да направим така — аз лично ще наредя да закарат колата ви при наш доверен тенекеджия, защото щетата е нанесена от нас и ще трябва да я платим. Ако искате, мога да възложа на нашия тенекеджия да ви потърси и купувач?
— Вие сте превъзходен човек, комисарю.
— Бихте ли задоволили любопитството ми — какво ще правите с виличката?
— Ще обявя за продажба и нея.
— Николо се обажда. Както можеше и да се предположи.
— Обясни ми по-добре.
— Получих призовка от съдебния следовател Томазео за днес следобед в четири часа.
— И за какво те вика?
— Ама ти си голям нахалник! Как може да ме питаш! Първо ме оплиташ в тия кълчища, а след това забравяш за всичко? Ще ме обвини, че съм си премълчал пред полицията за неоценимите свидетелски показания. А след това, ако разбере отнякъде, че единият от двамата свидетели дори не знам кой е, тогава ще ми се отели волът, този е способен да ме натика в затвора.
— Да ми се обадиш.
— Разбира се! Така поне веднъж в седмицата ще идваш да ме навестяваш и да ми носиш портокали и цигари.
— Слушай, Галуцо, имам нужда да се видя със зет ти, журналиста от „Телевигата“.
— Веднага ще му кажа, комисарю — тръгна да излиза от стаята, но любопитството му взе връх. — Но ако е нещо, което и аз бих могъл да узная…
— Галу, не само може, но и трябва да го узнаеш. Нуждая се зет ти да ни сътрудничи за случая „Ликалци“. С оглед на това, че не можем да действаме открито, трябва да се възползваме от помощта, която частните телевизии могат да ни окажат, давайки вид, че действат по собствена инициатива. Добре ли го обясних?
— Повече от добре.
— Мислиш ли, че зет ти е предразположен да ни помогне?