Гласът на Николо Дзито беше станал писклив.
— Една от своите обувки, приятелю мой. — Докато журналистът рухваше върху стола, адвокатът продължи: — Аз изпълних дълга си да направя публично достояние случката. Мисля, че моят висок граждански дълг…
На това място Монталбано разбра играта на Гутадауро. Не беше убийство на мафията и следователно, давайки свидетелски показания, не нанасяше вреда на никого от своите клиенти. Създаваше си реноме на образцов гражданин и едновременно с това оплюваше полицията.
— Предния ден дори го видях — каза адвокатът.
— Кого? — попитаха в един глас Дзито и Монталбано, които се бяха вглъбили в мислите си.
— Младежа Ди Блази, кого друг? В тази зона става добър лов. Видях го отдалече, защото не разполагах с бинокъл. Куцаше. След това пристъпи към пещерата, седна на слънце и започна да яде.
— Момент… — каза Дзито. — Май трябва да разбирам от думите ви, че младият мъж се е бил скрил там, а не в селската им къща. Бил е на няколко крачки от нея!
— Какво да ви кажа, скъпи ми Дзито? Дори и завчера, когато минах покрай къщата на семейство Ди Блази, видях, че външната й врата е заключена с катинар, който беше голям колкото сандък. Сигурен съм, че не се е крил във вилата, може би за да не компрометира семейството си.
Монталбано се убеди в две неща. Адвокатът беше готов да опровергае шефа на оперативно-следствената служба също и за мястото, на което се е укривал от закона младият мъж. А това означава, че и обвинението към баща му, инженера, щеше да рухне със страшна сила и да нанесе големи вреди на Пандзаки. За второто нещо, което беше разбрал, искаше най-напред да получи потвърждение:
— Ще задоволите ли любопитството ми, адвокате?
— На вашите заповеди, комисарю.
— Вие непрекъснато ли сте на лов, никога ли не ходите в съда?
Гутадауро му се усмихна, а Монталбано му отвърна със същото. Бяха се разбрали. Твърде вероятно беше адвокатът никога да не е ходил на лов през живота си. Онези, които бяха видели и го бяха изпратили, би трябвало да са приятели на другите, които Гутадауро наричаше свои клиенти, а целта им беше да направят така, че да стане скандал в дирекцията на полицията в Монтелуза. Трябваше да се пипа внимателно, не му допадаше да ги има за съюзници.
— Адвокатът ли ти каза да ми се обадиш? — попита комисарят Николо.
— Да.
Значи, знаеха всичко. Бяха наясно, че несправедливо са го отстранили от следствието, представяха си го решен да си отмъсти и бяха готови да го използват.
— Адвокате, вие със сигурност би трябвало да сте разбрали, че вече не съм титулярят на разследването, което впрочем трябва да се счита за приключено.
— Да, но…
— Няма никакво „но“, адвокате. Ако вие наистина искате да изпълните гражданския си дълг, отидете при съдебния следовател Томазео и му разкажете вашата версия на случката. Приятен ден! — Обърна гръб и излезе.
Николо се затича след него, хвана го за ръката.
— Ти си я знаел! Ти си знаел историята за обувката! Затова ми каза да питам Пандзаки какво е било оръжието му!
— Да, Николо, знаех я. Но те съветвам да не я използваш в твоята информационна емисия, защото няма нито едно доказателство, че нещата са се развили така, както ги разказва Гутадауро, макар че е твърде вероятно това да е истината. Действай предпазливо.
— Но след като ти самият ми казваш, че е истината!
— Опитай се да ме разбереш, Николо. Готов съм да се обзаложа, че адвокатът не знае изобщо къде се намира пещерата, където се е криел Маурицио. Той е марионетка, чиито конци ги дърпа мафията. Приятелите му са разбрали за нещо и са решили, че за тях това е добре дошло, за да го използват. Хвърлят в морето мрежата и се надяват, че в нея ще се хванат Пандзаки, началникът на полицията и съдебният следовател Томазео. Добра бъркотия. Но за да се изтегли мрежата в лодката, е нужен силен мъж, тоест аз, заслепен според тях от жаждата за отмъщение. Стана ли ти ясно?
— Да. Как да процедирам с адвоката?
— Повтори му същите неща, които му казах и аз. Да върви при съдебния следовател. Ще видиш, че ще откаже. А онова, което каза Гутадауро, ти ще го повториш, дума по дума, на Томазео. Ако не е глупак, а той не е глупак, ще разбере, че може би е в опасност.
— Той обаче няма нищо общо с убийството на Ди Блази.
— Но е подписал обвиненията срещу баща му, инженера. А онези са готови да свидетелстват, че Маурицио никога не се е крил в къщата в Рафадали. Томазео, ако иска да си спаси задника, трябва да обезоръжи Гутадауро и неговите приятели.