— И как?
— Откъде да знам?
Тъй като се намираше в Монтелуза, се отправи към дирекцията на полицията, надявайки се да не срещне Пандзаки. Слезе тичешком в подземието, където се помещаваше отдел „Криминология“, и влезе направо в кабинета на шефа.
— Добър ден, Аркуа.
— Добър ден — каза другият, леденостуден като айсберг. — Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
— Минавах оттук и ме обзе любопитство.
— Много съм зает.
— Не се и съмнявам, но ще ви отнема само минута. Желая да получа някаква информация за онази граната, която Ди Блази се е опитал да хвърли срещу полицаите.
По лицето на Аркуа не потрепна нито един мускул.
— Не съм длъжен.
Възможно ли е да се владее до такава степен?
— Хайде, колега, бъдете така любезен. Нужни са ми три показателя: цвят, размер и марка.
Аркуа изглеждаше искрено учуден. В очите му ясно се четеше въпросът дали Монталбано не е полудял.
— По дяволите, какви ги говорите?
— Ще ви помогна аз. Черна? Кафява? Номер четирийсет и три? Четирийсет и четири? Мокасина? Марка „Суперга“? „Ди Варезе“?
— Успокойте се — каза Аркуа, въпреки че нямаше нужда от това, но той все пак реши да спази правилото, че лудите не трябва да се превъзбуждат. — Елате с мен.
Монталбано го последва, влязоха в стая, в която имаше голяма бяла маса под формата на полумесец и трима души в бели престилки, които се суетяха около нея.
— Каруана — каза Аркуа на един от тримата мъже, — покажи на колегата Монталбано гранатата. — И докато онзи отваряше едно желязно гардеробче, Аркуа продължи: — Ще я видите разглобена, но когато я донесоха тук, беше опасна, защото можеше да се задейства. — Взе целофанения плик, който Каруана му подаде, и го показа на комисаря: — Това е стара О. Т. О., била е в снаряжението на нашата армия през четирийсетте години.
Монталбано не успяваше да проговори, гледаше раздробената на части граната със същия поглед като този на собственика на ваза от епохата на династията Мин, която току-що е паднала на земята.
— Снехте ли отпечатъци?
— Много от тях бяха размазани, но два, които бяха на младия Ди Блази, се оказаха твърде ясни — от палеца и показалеца на дясната му ръка.
Аркуа остави плика на масата, постави ръката си върху рамото на комисаря и го побутна към коридора.
— Трябва да ме извините, защото вината е изцяло моя. Не си представях, че началникът ще ви отстрани от разследването.
Имаше предвид моментното помрачаване на мисловната дейност на Монталбано, което отдаваше на преживения шок от отстраняването. В края на краищата този господин Аркуа беше способен младеж.
Докато слизаше с колата си към Вигата, Монталбано счете, че шефът на криминологията несъмнено беше искрен, защото не би могло да е толкова великолепен артист. Но как се хвърля граната, ако се държи само с палеца и показалеца? Най-доброто, което можеше да ти се случи, мятайки я така, е да ти раздроби тестисите. Аркуа би трябвало да открие и голяма част от дясната длан по нея. Ако нещата стояха по този начин, откъде да знаеш дали тези от оперативно-следствената служба не са хванали двата пръста на вече мъртвия Маурицио и не са ги притиснали към гранатата? Веднага щом въпросът се оформи в съзнанието му, смени посоката и се върна в Монтелуза.
12.
— Какво искате? — попита го Паскуано веднага щом го видя да влиза в кабинета му.
— Трябва да призова нашето приятелство — започна с предисловие Монталбано.
— Приятелство? Ние двамата приятели ли сме? Заедно ли вечеряме? Споделяме ли си?
Доктор Паскуано си беше такъв и комисарят ни най-малко не се почувства разстроен от думите, които му каза. Нужно беше само да се намери необходимият подход към него.
— Ех, ако не е приятелство, е уважение.
— Това — да — призна Паскуано.
Беше налучкал. Ледът се беше стопил.
— Докторе, какво още трябва да установявате по тялото на Микела Ликалци? Има ли нещо ново?
— Какво ново? От доста време съм казал на съдебния следовател и на началника на полицията, че от моя страна няма пречки да предам тялото на съпруга й.
— Ха, така ли? Защото, вижте, точно съпругът й ми каза, че са му се обадили от дирекцията на полицията, за да му съобщят, че погребението може да бъде направено едва в петък сутринта.