— Да. Мими, ще се осмеля да направя една възстановка. Ако говоря щуротии, прекъсни ме. И така, Пандзаки и хората му правят обиск на селската къща на инженер Ди Блази. Имай предвид, че входната врата е затворена с огромен катинар.
— Откъде го знаеш?
— Мими, не злоупотребявай с разрешението, което ти дадох. Огромния катинар не съм си го измислил. Знам за него и толкова. Мислят си обаче, че може да бъде фалшив, тъй като инженерът, след като е снабдил сина си с провизии, го е заключил вътре, за да направи така, че къщата да изглежда необитаема. Ще отиде да го освободи, като премине суматохата и вдигнатата пушилка в момента. Изведнъж обаче един от полицаите забелязва Маурицио, който отива да се скрие. Обкръжават пещерата, Маурицио излиза с нещо в ръката, единият от полицаите, който е по-нервен от останалите, си наумява, че това е някакво оръжие, стреля и го убива. Когато си дават сметка, че клетникът е държал в ръка дясната си обувка, която не е могъл повече да си обува, защото кракът му е бил счупен…
— Откъде го знаеш?
— Мими, трябва да престанеш или повече няма да ти разказвам приказката. Когато забелязват, че е било само обувка, им става ясно, че са я втасали здравата. Брилянтната операция на Ернесто Пандзаки и на неговата мръсна половин дузина рискува да свърши зле, направо да завони. Започват да мислят и да премислят, единственият начин е да се направи така, че наистина Маурицио да се окаже, че е бил въоръжен. Наговарят се. Въоръжен — но с какво? И тук шефът на оперативно-следствената служба е осенен от гениалната идея — с ръчна граната.
— Защо не с пистолет, че е по-лесно?
— Ти не си на нивото на Пандзаки, Мими, примири се. Шефът на оперативно-следствената служба знае, че инженер Ди Блази няма разрешително за носене на оръжие, нито е подавал декларация за притежаване на оръжие. Но някакъв спомен от войната, благодарение на това че го виждаш пред себе си всеки ден, вече не се счита за оръжие. Или пък се качва на тавана и се забравя.
— Може ли да говоря? През четирийсета година инженер Ди Блази е бил малко или много на пет години и войната я е правил с пистолет с тапа.
— А баща му, Мими? Чичо му? Братовчед му? Дядо му? Прадядо му? Неговият…
— Добре де, добре.
— Проблемът е къде да се намери граната, която да е останала от войната?
— В склада на дирекцията на полицията — каза спокойно Мими Ауджело.
— Точно така. Всичко съвпада, защото доктор Паскуано е повикан четири часа след смъртта на Маурицио.
— Откъде го знаеш? Добре де, извинявай.
— Ти познаваш ли началник-склада?
— Да. Но ти също — Нене Лофаро. Известно време служеше тук при нас.
— Лофаро? Ако си го спомням добре, не е от хората, на които можеш да кажеш „дай ми ключа, че трябва да взема една граната“.
— Трябва да се проучи как са се развили нещата.
— Иди ти в Монтелуза, за да се поинтересуваш. Аз не мога да отида, защото съм им на мушката.
— Съгласен съм. А, Салво, бих ли могъл да си взема утре свободен ден?
— Заради някоя курва ли?
— Не е курва, а приятелка.
— Не можеш ли да бъдеш с нея вечерта, след като приключиш тук?
— Тя си заминава утре следобед.
— Чужденка ли е? Добре, поздравления. Но преди това трябва да разнищиш тази история с гранатата.
— Бъди спокоен. Днес, след като обядвам, отивам в дирекцията на полицията.
Имаше желание да постои малко с Анна, но след като подмина моста, отпраши направо към вкъщи.
В пощенската кутия намери голям плик, пощальонът го беше прегънал на две, за да може да влезе в нея. Не беше отбелязано името на изпращача. Монталбано го мъчеше глад и отвори хладилника — октоподчета с чери доматчета, маслини, каперси и най-обикновена салца от пресни домати. Виждаше се, че прислужницата Аделина не е имала време или желание. Докато чакаше водата за спагетите да заври, взе плика. В него имаше цветен каталог на „Еросервиз“ с всички порнокасети, за всеки индивидуален или особен вкус.
Смачка го и го хвърли в кошчето за боклук. Наяде се и отиде в тоалетната. Влезе, но излезе на бегом с разкопчани панталони, изглеждаше като изваден от филм от старите ленти на Лари Сиймън. Как не беше помислил преди това? Трябваше да пристигне каталогът за видеокасетите с порно ли, за да се сети? Намери номера в телефонния указател на Монтелуза.
— Ало, адвокат Гутадауро? Комисар Монталбано съм. Какво правите, ядете ли? Да? Извинете ме.