— Кажете, комисарю.
— Един приятел, знаете как стават тези работи, говорейки за това-онова, ми каза, че имате хубава сбирка от видеокасети, заснети лично от вас, когато ходите на лов.
Много дълга пауза. Мозъкът на адвоката се наложи вихрено да заработи.
— Вярно е.
— Склонен ли сте да ми покажете някоя от тях?
— Знаете ли, много съм ревнив по отношение на личните си неща. Но може да се договорим.
— Ето това беше, което исках да чуя.
Казаха си „дочуване“, все едно бяха големи приятели. Беше ясно как са се развили нещата. Приятелите на Гутадауро, със сигурност повече от един, присъстват случайно на убийството на Маурицио. След това, когато виждат, че един от полицаите потегля с мръсна газ с колата, си дават сметка, че Пандзаки е измислил начин, за да спаси реномето и кариерата си. Тогава един от тях се затичва, за да вземе видеокамерата. И се връща навреме, за да заснеме сцената с полицаите, които поставят отпечатъците на мъртвия върху гранатата. Сега и приятелите на Гутадауро имат граната, дори и тя да е от друг тип, и я вкарват в играта. Мръсна и опасна ситуация, от която на всяка цена трябваше да се излезе.
— Инженер Ди Блази? Комисар Монталбано съм. Спешно трябва да говоря с вас.
— Защо?
— Защото имам много съмнения относно вината на сина ви.
— Така или иначе, него вече го няма.
— Да, имате право, инженере. Но заради паметта му.
— Правете каквото искате — каза Ди Блази примирено като мъртвец, който обаче диша и говори.
— Най-много след половин час ще бъда при вас.
Удиви се, като видя, че Анна му отвори вратата.
— Говори тихо. Най-накрая госпожата заспа.
— Какво правиш тук?
— Ти беше този, който ме забърка в тази история. След това повече не намерих сили да я оставя сама.
— Как сама? Не са ли повикали поне медицинска сестра?
— Разбира се, че са повикали. Но тя иска мен. Влизай сега.
Холът беше още по-тъмен от деня, в който комисарят беше приет от госпожата. Сърцето на Монталбано се сви, като погледна Аурелио ди Блази, отпуснат напряко върху фотьойла. Стоеше със затворени очи, но беше усетил присъствието на комисаря, защото проговори:
— Какво искате? — попита с онзи ужасяващ мъртвешки глас.
Монталбано му обясни за какво е дошъл. Говори без прекъсване половин час и постепенно виждаше как инженерът се изправя, отваря очи, поглежда го и започва да го слуша с интерес. Разбра, че е на път да победи.
— В оперативно-следствената служба имат ли ключове от вилата?
— Да — каза инженерът с различен глас, вече по-силен. — Но бях поръчал да направят трети комплект, Маурицио ги държеше в чекмеджето на нощното си шкафче. Отивам да ги взема.
Не успя да се изправи от фотьойла и се наложи комисарят да му помогне.
Връхлетя в полицейското управление:
— Фацио, Гало, Джаломбардо, с мен.
— Да вземем ли служебната кола?
— Не, отиваме с моята. Мими Ауджело върна ли се?
Не беше се върнал. Потегли с бясна скорост, Фацио никога не го беше виждал да кара толкова бързо. Разтревожи се, нямаше голямо доверие на Монталбано като автомобилен пилот.
— Искате ли аз да ви возя? — попита Гало, който очевидно таеше в себе си същата тревога като Фацио.
— Не ми лазете по нервите. Разполагаме с малко време.
От Вигата до Рафадали му бяха нужни двайсетина минути. Излезе от селището и пое по някакъв селски път. Инженерът му беше обяснил много добре как да стигнат до къщата. Всички я разпознаха, бяха я виждали неведнъж по телевизията.
— Сега влизаме, взел съм ключове — каза Монталбано, — и основно ще я претърсим. Все още имаме няколко светли часа, да се възползваме от тях. Това, което търсим, трябва да бъде намерено, преди да мръкне, защото не може да палим електрическите лампи, биха могли да видят светлината отвън. Ясно ли е?
— Повече от ясно — каза Фацио, — но какво сме дошли да търсим?
Комисарят му каза и добави:
— Надявам се идеята ми да е грешна, искрено се надявам.
— Ще оставим отпечатъци обаче, не си донесохме ръкавици — каза обезпокоено Джаломбардо.
— Да не ви пука.
За съжаление обаче, не беше сгрешил. Един час след като бяха започнали да търсят, чу да го вика с ликуващ глас Гало, който претърсваше кухнята. Изтичаха. Гало тъкмо слизаше от един стол с кожена кутия в ръка.