„Слава богу, че си е спестило неудобството да се премества и после пак да се връща обратно“ — помисли си комисарят.
— Извини ме, но трябва да отида да се изпикая.
— Виж какво, в банята няма никой.
— Но аз наистина трябва да се изпикая.
На змия като Пандзаки не можеше да се вярва. Върна се от банята и Пандзаки го покани да седне на единия от фотьойлите.
Шефът на оперативно-следствената служба беше набит, но елегантен мъж с много светли очи и увиснали надолу мустаци.
— Да ти предложа ли нещо?
— Нищо.
— Да започнем ли веднага по същество? — попита Пандзаки.
— Както искаш.
— И така, тази вечер дойде при мен един полицай, някакъв си Куликия, не знам дали го познаваш.
— Лично не, само по име.
— Буквално беше ужасен. Изглежда, двама от твоето полицейско управление са го заплашвали.
— Така ли ти каза?
— Струва ми се, че това разбрах.
— Зле си разбрал.
— Тогава ти ми кажи.
— Слушай, късно е и съм уморен. Ходих в къщата на Ди Блази в Рафадали, претърсих и не ми трябваше много време, за да намеря кутия с граната и пистолет. Сега съм ги заключил в касата.
— За бога! Не си упълномощен за това! — каза Пандзаки, изправяйки се.
— Бъркаш подхода — каза Монталбано.
— Криеш доказателства!
— Казах ти, че бъркаш подхода. Ако започнем да намесваме кой какви права има и йерархията, аз ще стана, ще си тръгна и ще те оставя в лайната. Защото ти си този, който е затънал в лайна.
Пандзаки се поколеба за миг, хвърли наум ези или тура и седна. Беше опитал, но първия рунд не го изигра добре.
— И дори ще трябва да ми благодариш — продължи комисарят.
— За какво?
— Че кутията изчезна от къщата. Трябвало е да бъде използвана, за да покаже, че Маурицио ди Блази е взел оттам гранатата, нали? Само че онези от криминологията нямаше да намерят върху нея отпечатъците на Ди Блази, дори да ги обсипеш със злато. А ти как щеше да обясниш този факт? Че Маурицио е бил с ръкавици? Ама че смях!
Пандзаки не каза нищо, само се взираше с много светлите си очи в тези на комисаря.
— Аз ли да продължа? Първоначалната вина, не, напротив, за твоите вини на мен изобщо не ми пука, направил си първата си грешка, когато си започнал да преследваш Маурицио ди Блази, без да си сигурен, че той е виновен. Но си искал да проведеш „брилянтната“ си операция на всяка цена. След това стана тя, каквато стана, а ти, естествено, си въздъхнал с облекчение. Преструвайки се, че спасяваш твоя полицай, който е объркал обувката с оръжие, си изфантазирал историята с гранатата и за да я направиш по-достоверна, си отишъл да оставиш кутията в къщата на семейство Ди Блази.
— Това са само приказки. Ако отидеш да ги разкажеш на началника на полицията, бъди сигурен, че няма да ти повярва. Ти разпространяваш тези слухове, за да ме омърсиш и да си отмъстиш, заради факта че те отстраниха от разследването и го повериха на мен.
— А с Куликия как ще се оправиш?
— Утре сутринта ще мине заедно с мен през оперативно-следствената служба. Ще заплатя цената, която поиска.
— Ами ако занеса оръжията на съдебния следовател Томазео?
— Куликия ще каже, че миналия ден си му поискал ключа от склада. Готов е да се закълне. Опитай се да го разбереш: трябва да се защити. А аз му подсказах как да го направи.
— Значи, ще загубя?
— Така изглежда.
— Това видео работи ли?
— Да.
— Би ли сложил тази касета в него? — беше я извадил от джоба си и му я подаде.
Пандзаки не му зададе никакви въпроси, а изпълни. Появиха се изображенията, шефът на оперативно-следствения отдел ги изгледа докрай, след това превъртя лентата, извади касетата и я върна на Монталбано. Седна и запали една тосканска пура.
— Това е само последната част, целият запис е при мен, в същата каса с оръжията — излъга го Монталбано.
— Как си го направил?
— Не е мое дело. В близост е имало двама души, които са видели и са документирали. Приятели на адвокат Гутадауро, когото ти много добре познаваш.
— Това е грозна непредвидена ситуация.
— Доста по-грозна, отколкото можеш да си представиш. Оказваш се натясно между мен и тях.
— Ако ми позволиш, техните доводи ги разбирам много добре, но не са ми толкова ясни твоите, ако не си подтикнат от воля за мъст.