— Сега се опитай да ме разбереш: не мога да позволя, не мога, шефът на оперативно-следствения отдел в Монтелуза да бъде заложник на мафията и да го изнудват.
— Знаеш ли, Монталбано, наистина исках да предпазя доброто име на моите хора. Представи си какво щеше да се случи, ако пресата беше разбрала, че сме убили човек, който се е защитавал с обувка?
— И затова ли замеси инженер Ди Блази, който няма нищо общо със случката?
— Със случката няма, но с моя план — да. А що се отнася до евентуалните изнудвания, знам как да се отбранявам.
— Вярвам в това. Ти ще издържиш, макар че и това не е живот, но колко ще издържат Куликия и останалите шестима, които всеки ден ще бъдат подложени на натиск? Достатъчно е само един от тях да се огъне и историята ще изплува на повърхността. Ще направя и още една доста вероятна хипотеза — уморени от твоите откази, онези са способни да вземат лентата и публично да я прожектират или да я изпратят на някоя частна телевизия, която пуска сензации, въпреки че рискува затвор. А в този, последния казус, може да изгърми и началникът на полицията.
— Какво трябва да направя?
За миг Монталбано му се възхити. Пандзаки беше безмилостен и безскрупулен играч, но когато губеше, знаеше как да го направи.
— Трябва да ги изпревариш и да изпразниш оръжието, което държат в ръцете си. — Не успя да се въздържи и да не каже със злоба, за което съжали: — Това не е обувка. Още тази нощ говори за това с началника на полицията. Намерете заедно някакво разрешение. Но внимавай, защото, ако до утре на обяд не сте се раздвижили, аз ще се раздвижа по моя начин. — Изправи се, отвори вратата и излезе.
„Аз ще се раздвижа по моя начин“ — хубава фраза, заплашителна толкова, колкото беше необходимо. Конкретно обаче какво означаваше? Че самият той щеше да е прецаканият, ако шефът на оперативно-следствената служба съумееше да привлече на своя страна началника на полицията, а на свой ред началникът — съдебния следовател Томазео. Но възможно ли е всички в Монтелуза изведнъж да са станали непочтени? Едно на ръка е антипатията, която може да излъчва даден човек, а съвсем друго е неговият характер, неговата непорочност.
Пристигна в Маринела, изпълнен със съмнения и въпроси. Добре ли постъпи, като говори по този начин с Пандзаки? Началникът на полицията щеше ли да разбере, че не е бил подтикнат от желанието си за възмездие? Набра номера на Ливия. Както обикновено, никой не отговори. Отиде да си легне, но докато заспи, минаха два часа.
14.
Влезе в полицейското управление и толкова ясно му личеше колко е нервиран, че хората му за всеки случай предпочетоха да стоят по-надалече от него. Леглото е голяма работа — ако не спиш, поне си почиваш, се казваше в една пословица, но тя беше грешна, защото комисарят спа не само на пресекулки, но и стана, сякаш бе участвал в маратон.
Само Фацио, с когото той беше по-близък от всички останали, дръзна да го попита:
— Има ли нещо ново?
— Ще мога да ти кажа следобед.
Появи се Галуцо:
— Комисарю, вчера вечерта ви търсих под дърво и камък.
— По небето гледа ли за мен?
Галуцо разбра, че моментът не е подходящ за предисловия:
— Комисарю, след излъчването на информационната емисия в осем часа се обади някакъв. Каза, че в сряда към осем часа, най-много да е било осем и четвърт, госпожа Ликалци е спряла на бензиностанцията му и е напълнила резервоара си догоре. Остави си името и адреса.
— Добре, след това ще отскочим до него — беше напрегнат, не успяваше да задържи погледа си върху никакъв документ, поглеждаше непрекъснато часовника си. Ами ако не се обадят от дирекцията на полицията и след като мине обяд? В единайсет и половина телефонът звънна.
— Комисарю — каза Грасо, — обажда се журналистът Дзито.
— Ще говоря с него.
В същия момент не разбра какво се случваше.
— Тат-тара-тат-тара, тра-тата, тра-тата — каза Дзито.
— Николо?
— „Братя от Италия, Италия се събужда…“ — Дзито пееше на висок глас националния химн.
— Хайде, Николо, че не съм в настроение да се шегувам.
— Кой се шегува? Ще ти прочета едно комюнике, което пристигна при мен преди няколко минути. Настани добре задника на директорския си стол. За твое сведение е изпратено на нас, на „Телевигата“ и на петима кореспонденти на вестници. Започвам да чета: „Дирекция на полицията в Монтелуза. Поради строго лични мотиви господин Ернесто Пандзаки поиска да бъде свален от длъжността «шеф на оперативно-следствената служба» и временно да бъде освободен. Молбата му е удовлетворена. Господин Анселмо Ирера временно ще изпълнява длъжността, останала вакантна след напускането на господин Пандзаки. Тъй като в процеса на разследването на убийството на госпожа Ликалци се появиха нови и неочаквани развръзки, господин Салво Монталбано от полицейското управление във Вигата ще се погрижи за продължаване на дознанието. Подписано от: Бонети-Алдериги, началник на дирекцията на полицията в Монтелуза“. Победихме, Салво!