Благодари на приятеля си и затвори телефона. Ала не се чувстваше доволен. Напрежението беше изчезнало, разбира се, беше получил отговора, който искаше, но изпитваше някаква тревога и силно притеснение. Искрено прокле Пандзаки — не толкова за това, което беше направил, колкото че го беше принудил да реагира по начин, който сега му тежеше. Вратата се отвори широко и всички нахълтаха при него.
— Комисарю! — каза Галуцо. — Току-що се обади зет ми от „Телевигата“. Пристигнало е официално съобщение…
— Знам, наясно съм с него.
— Сега отиваме да купим бутилка шампанско… — Джаломбардо не успя да довърши изречението си, защото замръзна под погледа на Монталбано.
Всички бавно излязоха, мърморейки си под нос. Ама че гаден характер имаше този комисар!
Съдебният следовател Томазео нямаше смелостта да погледне Монталбано, правеше се, че преглежда важни документи, надвесен над бюрото си. Комисарят си помисли, че в този момент съдебният следовател мечтаеше за гъста брада, която да покрива до такава степен цялото му лице, че да изглежда като отвратителен снежен човек, само че не притежаваше телосложението на Йети.
— Вие трябва да разберете, комисарю, че що се отнася до оттеглянето на обвинението за притежаване на останалите от войната оръжия, няма никакъв проблем, повикал съм адвоката на инженер Ди Блази. Но не мога по същия начин и толкова лесно да отхвърля и това за съучастничеството. Поне до доказване на противното Маурицио ди Блази е самопризнал се престъпник за убийството на Микела Ликалци. Моите прерогативи не ми позволяват по никакъв начин да…
— Приятен ден — каза Монталбано, като се изправи и излезе.
Съдебният следовател го настигна в коридора:
— Комисарю, почакайте! Бих искал да изясня…
— Няма нищо за изясняване, господин съдебен следовател. Говорихте ли с началника на полицията?
— Да, надълго и широко, видяхме се тази сутрин в осем часа.
— Тогава със сигурност той е в течение на някои детайли, които за вас са незаслужаващи внимание. Като например че разследването на убийството на госпожа Ликалци е проведено с левия крак, че младият Ди Блази е бил деветдесет и девет на сто невинен, че е бил убит като куче заради някакво недоразумение и че Пандзаки е прикрил всичко. Нямате друга алтернатива, защото не може да свалите повдигнатото обвинение към инженер Ди Блази за укриване на оръжия и същевременно да не предприемете мерки срещу Пандзаки, който е заложил в къщата му въпросните оръжия.
— Проучвам ситуацията на господин Пандзаки.
— Добре, проучвайте я. Но избирайки сред многото везни, които са във вашия кабинет, правилната.
Томазео беше на път да реагира, но размисли и не каза нищо.
— Любопитен съм — каза Монталбано, — защо тленните останки на госпожа Ликалци все още не са върнати на съпруга й?
Объркването на съдебния следовател се засили още повече, той стисна в юмрук лявата си ръка и вътре в него постави показалеца на дясната си ръка:
— Ах, това беше… да, беше идея на господин Пандзаки. Даде ми да разбера, че общественото мнение… Всъщност, първо, намирането на трупа, след това смъртта на Ди Блази, после погребението на госпожа Ликалци, после това на младия Маурицио… Разбирате ли?
— Не.
— Беше по-добре да ги подредим във времето… Да не държим под напрежение хората, струпвайки…
Все още говореше, когато комисарят вече беше стигнал в дъното на коридора.
Излезе от Съдебната палата на Монтелуза, когато вече беше станало два часа. Вместо да се върне във Вигата, пое по магистралата Ена — Палермо, Галуцо му беше обяснил добре къде се намират както бензиностанцията, така и бар ресторантът, двете места, на които е била видяна Микела Ликалци. Бензиностанцията, разположена на около три километра веднага след Монтелуза, беше затворена. Комисарят изпсува и продължи още два километра, виждайки отляво на себе си табела, на която пишеше: „Бар ресторант за шофьорите на камиони“. Имаше голямо движение, комисарят изчака търпеливо все пак някой да се реши да го пусне да мине, но като се видя в чудо, пресече пътя на всички с ужасяващо свирене на спирачки, натискане на клаксон, богохулства, ругатни и спря на паркинга на бара.