И слава богу, че общуваше с нея по телефона, защото, ако беше лично, щеше да забележи, че й говори небивалици.
— Какво искаше да ми кажеш?
— Изясних, със съвсем малка доза несигурност, че Микела в осем часа в сряда вечерта е поела по пътя Ена — Палермо. Може би е отишла в някое селище, което е част от провинция Монтелуза. Помисли добре, преди да ми отговориш. Доколкото ти знаеш, имала ли е някакви други запознанства, освен направените в Монтелуза и във Вигата?
Отговорът не дойде веднага; Анна, както поиска комисарят, се замисли.
— Виж, изключвам да е имала приятели. Щеше да ми го каже. Познанства обаче — да, няколко.
— Къде?
— Например в Арагона и в Комитини, които са на самия път.
— Какъв вид познанства?
— Тухлите ги купи от Арагона. А от Комитини се снабди с нещо друго, което сега не си спомням какво беше.
— Значи, най-обикновени делови отношения?
— Бих казала, да. Салво, не забравяй обаче, че от този път може да се отиде навсякъде. Има един кръстопът, който води и към Рафадали. Шефът на оперативно-следствената служба би могъл да ни опровергае.
— Още нещо — след полунощ, току-що слязла от колата, е била видяна да тръгва по алеята към вилата. Подпирала се е на някакъв мъж.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм.
Този път паузата беше толкова дълга, че комисарят си помисли, че връзката се е разпаднала.
— Анна, там ли си все още?
— Да. Салво, държа да ти повторя съвсем ясно и един път завинаги онова, което вече ти казах. Микела не беше жена за една нощ, споделяла ми е, че физически й е невъзможно, разбираш ли? Обичаше съпруга си. Беше много, ама много привързана и към Серавале. Не може да е била съгласна, независимо от това, което си мисли съдебният лекар. Била е жестоко изнасилена.
— Как си обясняваш факта, че не е предупредила семейство Васало, че няма да може да отиде да вечеря у тях? Имала е мобилен телефон, нали?
— Не разбирам накъде биеш?
— Ще ти обясня. Когато Микела в седем и половина вечерта ти казва довиждане, потвърждавайки ти, че отива в хотела, в този момент ти казва абсолютната истина. След това се случва нещо, заради което се налага да промени намерението си. Не може да бъде друго, освен някакво обаждане на мобилния й телефон, защото, когато навлиза в магистралата Ена — Палермо, тя все още е сама.
— Следователно ти мислиш, че се е отправила на някаква среща?
— Няма друго обяснение. Непредвидено обстоятелство, но не е искала да изпусне този контакт. Ето защо не е предупредила семейство Васало. Няма приемливи извинения, за да оправдае отсъствието си, и затова най-доброто, което е могла да направи, е било да заличи следите си. Ако искаш, може да изключим любовната среща, може да е била работна среща, която след това се е видоизменила в нещо трагично. Да допуснем за момент, че е така. Но тогава въпросът ми към теб е — какво толкова важно нещо я е накарало да се изложи така пред семейство Васало?
— Не знам — каза безутешно Анна.
15.
„Какво толкова важно може да е било?“ — запита се отново комисарят, след като беше казал „дочуване“ на приятелката си. Ако не е било любов или секс, а според мнението на Анна тази хипотеза трябваше напълно да се изключи, не оставаше друго, освен пари. По време на строителството на виличката Микела трябва да е оперирала със суми, и то сериозни. Може би ключът от бараката беше скрит там? Веднага обаче това предположение му се стори неоснователно и съшито с бели конци. Но въпреки това беше негово задължение да разследва.
— Анна? Салво съм.
— Ангажиментът ти провали ли се? Можеш ли да дойдеш?
В гласа на момичето се долавяха задоволство и тревога, а комисарят не искаше към тях да се присъедини и тембърът на разочарованието.
— Не е казано, че няма да успея.
— По всяко време.
— Съгласен съм. Исках да те попитам нещо. Знаеш ли дали Микела е отваряла банкова сметка във Вигата?
— Да, беше й по-удобно за плащанията. В Народната банка. Не знам обаче колко е имала в нея.
Твърде късно е, за да отскочи до банката. Беше сложил в едно чекмедже всичките документи, които намери в стаята в хотел „Джоли“, подбра десетките фактури и малката тетрадка, обобщаваща разходите, а бележника и другите бумаги ги прибра отново вътре. Предстоеше му дълга, скучна и деветдесет на сто напълно безполезна работа. А пък и той с цифрите изобщо не беше на „ти“.