Изобщо не беше нужно да добавя към списъка с подмените още една.
Влезе вкъщи, свали си дрехите, в които изглеждаше като джуджето Багонги, отвори хладилника, взе десетина маслини и си отряза парче кашкавал.
Отиде да седне на верандата. Нощта беше светла, а морето леко се полюшваше. Не искаше да губи повече време. Стана и набра номера.
— Ливия? Аз съм. Обичам те.
— Какво е станало? — попита го разтревожено Ливия.
За всичкото време, откакто двамата бяха заедно, Монталбано й беше казвал, че я обича, само в трудни и много опасни моменти.
— Нищо. Утре сутринта имам работа, трябва да напиша дълъг рапорт до началника на дирекцията на полицията. Ако няма усложнения, в ранния следобед ще хвана самолета и ще дойда.
— Чакам те — каза Ливия.
Бележка на автора
В това четвърто разследване на комисар Монталбано (от начало до край с измислени имена, места и ситуации) влизат в играта две цигулки. Подобно на героя ми, не съм подготвен да говоря и да пиша за музика и музикални инструменти (за известно време имах смелостта, въпреки отчаянието на съседите, да се опитам да уча тенор-саксофон). Затова цялата информация съм взел от книгите, които С. Ф. Сакони и Ф. Фарга са посветили на цигулката.
Господин Силио Боци предотврати допускането на някои „технически“ грешки в разказа ми за това разследване, за което съм му благодарен.