Архилектор Сълт грациозно седна на единия стол и придърпа към себе си тежка купчина пожълтели листове хартия. Махна подканващо с ръка към другия стол — този, предназначен за затворника. Намекът не убягна на Глокта.
— Предпочитам да остана прав, Ваше високопреосвещенство.
Сълт се усмихна. Имаше прекрасни, искрящо бели зъби.
— Не, не предпочиташ.
Тук ме хвана. Глокта тромаво се смъкна на стола. Архилекторът отгърна първата страница от свитъка с документи, смръщи чело и поклати глава с престорено неодобрение. Най-вероятно подробно описание на славната ми кариера.
— Съвсем наскоро имах посещение от началник Калайн. Беше доста притеснен. — Непоколебимите сини очи на Сълт се вдигнаха от документите. — Притеснен заради теб, Глокта. Човекът беше доста красноречив по темата. Каза ми, че ти си неконтролируема заплаха, че действаш без мисъл за последствията, че си един сакат ненормалник. Настоя да бъдеш премахнат от неговия отдел. — Архилектор Сълт отправи хладна, зловеща усмивка — същата, с каквато Глокта даряваше затворниците си. С повече зъби, обаче. — Мисля, че под „премахнат“ имаше предвид… буквалния смисъл на думата.
Двамата се гледаха един друг от двата края на масата.
Сега ли се очаква да почна да моля за пощада? В този момент ли да пропълзя по пода и да целувам краката му? Е, не си падам по молбите, а и съм твърде скован, за да пълзя. Практиците ти ще трябва да ме убият така, както съм седнал. Да ми прережат гърлото. Да ми разбият главата. Все тая. Стига да свършат работата.
Сълт не бързаше. Белите му ръкавици внимателно и прецизно разгръщаха шумолящите страници.
— Малцина като теб имаме в Инквизицията, Глокта. Доблестен мъж с добро потекло. Майстор фехтовач, кавалерийски офицер. Човек, подготвян за самата върхушка на обществото. — Сълт го изгледа от горе до долу, сякаш не вярваше на очите си.
— Това беше преди войната, архилекторе.
— Очевидно. Пленяването ти предизвика истинско недоумение и породи малко надежди, че някога отново ще те видим жив. С проточването на войната, с течение на времето, тези надежди съвсем се стопиха. Но ето че, когато бе подписан мирът, ти беше сред затворниците, които бяха върнати в Съюза. — Сълт изгледа Глокта през присвитите си очи. — Проговори ли?
Глокта не се сдържа и избухна в писклив кикот. Смехът му отекна странно в студената стая. Смехът не е нещо, което обикновено се чуваше тук, долу.
— Дали съм проговорил? Говорих, докато не ме заболя гърлото. Казах им всичко, за което се сетих. Крещях на глас всяка тайна, която знаех. Бръщолевих като побъркан. И когато ми свършиха нещата за казване, започнах да си измислям. Опиках се и плаках като малко дете. Всички го правят.
— Но не всички оцеляват след това. Две години в затвора на императора. Друг не би издържал и половината от това време. Лекарите бяха сигурни, че няма да можеш повече да станеш от леглото. Но само година по-късно ти кандидатства за пост в Инквизицията. И двамата сме наясно с това. Бяхме там. Какво искаш от мен и защо най-после не преминеш по същество. Някои хора май наистина се опияняват от собствения си глас. Беше ми казано, че си осакатен, смазан и никога няма да се оправиш, никога няма да станеш пак надежден. Но аз бях склонен да ти дам шанс. Всяка година някой нещастник печели Турнира, войните произвеждат много обещаващи войници, но твоите умения за оцеляване бяха наистина впечатляващи. И така, ти беше изпратен в Севера и поставен начело на една от мините ни там. Какви са ти впечатленията от Англанд?
Гнусна помийна яма на насилие и разложение. Затвор, в който поробваме виновни и невинни, в името на свободата. Воняща дупка, в която изпращаме онези, които мразим и от които се срамуваме, за да измрат от глад, болести и непосилна работа.
— Беше студено — отговори Глокта.
— Също като теб. С малко хора си се сприятелил в Англанд. Неколцина от Инквизицията и нито един от изгнаниците. — Сълт измъкна едно измачкано писмо и го изгледа критично. — Началник Гойл казва, че си бил неприветлива личност, безкръвно създание. По негово мнение, ти не ставаш за нищо и той не открил никаква полза от теб. Гойл. Негодник такъв. Касапин. По-добре безкръвно, отколкото безмозъчно създание. Но след три години производителността се покачва. Всъщност удвоява се. И така, ти биваш върнат обратно в Адуа и започваш работа в отдела на началник Калайн. Сметнах, че при него поне ще се научиш на дисциплина, но явно съм сбъркал. Ти продължаваш да действаш посвоему. — Архилекторът го изгледа сърдито. — Ако трябва да бъда честен, мисля, че Калайн се бои от теб. Мисля, че всички се страхуват от теб. Не харесват арогантността ти, не одобряват методите ти, не харесват твоето… особено отношение към нашата работа.