Когато прецени, че е достатъчно близо, Логън се изстреля напред и прикова животното към мократа пръст. Млад елен. Той започна да рита и да се бори, но Логън се оказа по-силен и по-бърз. Заби ножа в гърлото на животното и преряза гръкляна. От раната плисна топла кръв, обля ръцете му и потече в мократа земя.
Логън вдигна трупа от пръстта и го преметна през раменете си. Ще стане страхотна яхния, може би с малко гъби. Много добре. После, когато се нахрани, ще поиска от духовете напътствия. По принцип напътствията им са безполезни, но малко компания щеше да му се отрази добре.
Наближаваше залез-слънце, когато стигна до лагера си — достойно за герой от ранга на Логън обиталище: два дълги пръта, които поддържаха мокър наръч клони над една вдлъбнатина в земята. Отдолу бе почти сухо. Дъждът беше спрял, вечерта ще си запали огън. Отдавна не се беше глезил така. Собствен огън.
По-късно, добре заситен и отпочинал, Логън натъпка парче дървесна гъба в лулата си. Беше намерил големия, влажен златист диск да расте в основата на едно дърво преди няколко дни и си беше запазил едно едро парче. Едва днес обаче то беше достатъчно изсъхнало, за да става за пушене. Логън взе от огъня една горяща съчка и постави върха й над отвора на лулата. Започна да дърпа силно, докато гъбата не се разгоря и не взе да изпуска познатия сладникав аромат на земя.
Логън се закашля, изпусна кълбо кафеникав дим и се вторачи в танцуващите пламъци на огъня. Мислите му се върнаха към други времена, други лагерни огньове. Видя Кучето, който се усмихваше, острите му зъби проблясваха на светлината на пламъците. Отсреща седеше Тъл Дуру, огромен като планина, смееше се гръмогласно. И Форли Слабака беше там, винаги на нокти, очите му шареха нервно. Също Руд Три дървета и Хардинг Мрачния, мълчалив както обикновено. Той никога не говореше. Оттам и прякора му.
Всички бяха там, само дето всъщност не бяха. Всички те бяха мъртви, обратно в пръстта. Логън изтупа пепелта от лулата в огъня и я остави настрана. Сега пушенето не му се услаждаше. Баща му беше прав. Сам не се пуши.
Той отвинти капачката на очуканата манерка, отпи и изплю течността във въздуха под формата на голям облак ситни капчици. Огромно огнено кълбо се надигна над огъня и угасна в студения въздух. Логън избърса устни, вкуси парливия горчив вкус. После се облегна на възлестия дънер на бора зад гърба си и зачака.
Измина време, преди да дойдат. Бяха трима. Излязоха бавно от танцуващите сенки между дърветата и тръгнаха към огъня. С приближаването си до светлината придобиха форма.
— Деветопръсти — каза първият.
— Деветопръсти — поздрави вторият.
— Деветопръсти — додаде третият. Гласовете им прозвучаха като хилядите шумове на гората.
— Добре сте дошли при огъня ми — приветства ги Логън. Духовете се снишиха край огъня и безмълвно се вторачиха в него. — Само трима?
— С всяка изминала година все по-малко от нас се пробуждат след зимата — отвърна този отдясно. — Още няколко зими, и ние също ще заспим завинаги. Няма да остане кой да се отзовава на повика ти.
Логън кимна натъжен.
— Някакви новини от света?
— Дочухме, че някой е паднал в скалистата клисура, но после бил изхвърлен жив от водата на брега, после прекосил Височините в ранна пролет, увит в прогнило одеяло. Но не вярваме на подобни слухове.
— Много мъдро от ваша страна.
— Бетод върви по пътя на войната — намеси се духът в средата.
— Бетод винаги следва пътя на войната — смръщи вежди Логън. — Това е неговият път.
— Да. С твоя помощ той спечели толкова много битки. Сега е голям пълководец.
— Проклет да е. — Логън се изплю в огъня. — Какво друго?
— Шанка вилнеят на север от планините и палят навред.
— Те обичат огъня — каза духът в средата.
— Обичат го — поде този отляво — повече от твоя вид, Деветопръсти. Обичат го и същевременно се боят от него. — Духът се наведе напред. — Дочухме, че един човек те търси из високите плата на юг.
— Могъщ човек — уточни онзи в средата.
— Магус от Старите времена — каза този отляво.