— Няма да се откажат, ще продължат да те търсят, Феро. Сега разбираш ли защо трябва да дойдеш с мен?
Тя кимна бавно. Костваше й невероятни усилия.
— Разбирам — прошепна, — разбирам…
Светът отново потъна в мрак.
Обича ме… не ме обича
— Ах! — извика Джизал, когато върхът на острието на Филио се вряза силно в рамото му. Залитна, примижа от болка и изруга. Стириянецът му се усмихна и размаха оръжията си.
— Туше за господин Филио! — извика реферът. — С това резултатът става две на две!
Откъслечни овации и ръкопляскания изпроводиха Филио, който се върна с наперена походка и досадна усмивка в заграждението си.
— Хитро копеле — изсъска под носа си Джизал и отиде в своето. Трябваше да предугади този скок. Не внимаваше достатъчно и го знаеше.
— Две на две? — изсъска Варуз, докато задъханият Джизал сядаше на стола. — Две на две ли? Срещу този никаквец? Та той дори не е от Съюза?
Джизал прояви благоразумието да не уточнява, че в днешно време Уестпорт бе част от Съюза. Добре разбираше какво има предвид Варуз, както и всеки един от зрителите на арената. За тях човекът беше чужденец с никакви шансове за победа. Джизал грабна кърпата от протегнатата ръка на Уест и избърса потното си лице. Пет рунда бяха доста, но Филио не даваше признаци на умора. Погледна към него и го видя да подскача на пръсти и да кима с глава, попивайки шумния поток от инструкции на треньора си.
— Можеш да го биеш — прошепна Уест, докато му подаваше бутилката с вода. — Можеш да го биеш и после си на финала.
Финалът. Това означаваше Горст, а Джизал не бе напълно сигурен, че иска точно това.
Варуз обаче изглеждаше напълно убеден.
— Просто иди там и го бий! — изсъска маршалът. Джизал напълни устата си с вода, изжабурка я, после изплю половината в кофата, а останалата преглътна. — Просто излез и го бий!
Просто да го бие. Лесно е да се каже, но този стириянец се оказа костелив орех.
— Можеш да го направиш! — повтори Уест и стисна рамото му. — Успя да стигнеш дотук!
— Смачкай го! Излез и го убий! — Маршал Варуз погледна Джизал в очите. — Ти никаквец ли си, капитан Лутар? Загубих ли си времето с теб? Или си някой? А? Сега е моментът да решиш!
— Господа, моля! — извика реферът. — Време е за решаващия рунд!
Джизал издиша тежко, пое оръжията си от Уест и се изправи. Чу как треньорът на Филио надвикваше тълпата и продължаваше да крещи окуражения на ученика си.
— Смачкай го! — провикна се още веднъж Варуз, преди Джизал да се върне в кръга.
Решаващият рунд. Решаващ в толкова много отношения. Дали Джизал ще отиде на финала, дали ще си извоюва репутация. Беше уморен, много уморен. Беше се дуелирал здраво в продължение на почти половин час, в жегата, а това си казваше думата. Отново започваше да се поти. Усещаше как едрите капки избиват по лицето му.
Отправи се към точката си. Малко кръгче от тебеширен прах в пожълтялата трева. Филио вече беше заел мястото си, чакаше, усмихнат, предусещащ победа. Дребно лайно, такова. Щом Горст можеше да мачка противниците си в кръга, то тогава и Джизал можеше да измете тревата с лицето на този глупак. Стисна дръжките на оръжията и се съсредоточи в дразнещата усмивка срещу себе си. За миг му се прииска остриетата да не бяха затъпени, но в следващия момент осъзна, че наръганият може да е той.
Начало!
Джизал подреждаше картите си, разместваше ги насам-натам в ръката си, без всъщност да гледа символите по тях. Все едно му бе и дали останалите ги виждаха.
— Вдигам с десет — каза Каспа и плъзна по масата няколко монети. Изражението на лицето му сякаш казваше… е, кой го е грижа какво точно казва, мислите на Джизал бяха другаде. Последва дълго мълчание.
— Ти си наред, Джизал — тросна се Яленхорм.
— Така ли? О, ъъъ… — Джизал огледа символите на картите в ръката си и отново не успя да схване смисъла им. — Хм… излизам. — Той хвърли картите си на масата. Беше потиснат днес, много потиснат, за пръв път от незнайно кога. Беше изцяло зает с мисли за Арди: умуваше как да я вкара в леглото си, без никой от двамата да пострада и по-специално, без той да бъде убит от Уест. За съжаление дори не се и доближаваше до намиране на отговор.
Каспа придърпа към себе си монетите с широка усмивка на лице. Не можеше да повярва на тази неочаквана победа.
— Е, днес добре се би, Джизал. Беше на косъм, но успя, а?
— Хм — отвърна Джизал и взе лулата си от масата.
— Кълна се, за момент си помислих, че си му в ръцете, но тогава… — Той щракна с пръсти под носа на Бринт: — Бам! Тръшна го като едното нищо! Тълпата направо полудя! Сериозно, за малко да се напикая от смях!